5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
[населено място], 28.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на
двадесети януари , през две хиляди и двадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 349 по описа за две хиляди и деветнадесета година, съобрази следното :
Производството е образувано по касационна жалба на „Сана Спейс Хотел Хисаря„ АД против решение № 1649/29.06.2018 г. по т.д.№ 2375/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 396/22.02.2018 г. по т.д.№ 7407/2016 г. на Софийски градски съд и по искове, с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, заведени от синдиците на „КТБ„ АД /в несъстоятелност / , са обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката извършени от касатора – ответник прихващания, в периода 06.11.2014 г . – 13.11.2014 г., индивидуализирани в диспозитива на решението.
С определение № 221/23.10.2019 г., производството е спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС. С оглед постановяването на Тълкувателно решение № 1/20.12.2019 г., производството следва да бъде възобновено във фазата на производство по чл.288 ГПК.
Касаторът „Сана Спейс Хотел Хисаря„ АД оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, предвид възприетата за приложима от въззивния съд, досежно преценката на действителността на атакуваните с иска прихващания , редакция на чл.59 ал.5 ЗБН – с изменението на нормата – обн. ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014 г.. Според касатора, приложима е редакцията на нормата към момента на материалноправните изявления за прихващания, с достигането им до адресата – банката – 26.11.2014 г. . Твърди неотносими измененията на чл.59 ал.5 ЗБН / обн. ДВ бр. 98/28.11.2014 г. / , доколкото на същите не е придадено изрично обратно действие и предвид материалноправната характеристика на нормата. Поддържа, като правилно, становището на първоинстанционния съд, че в нормата на чл.59 ал.5 ЗБН , в редакцията й преди изменението с ДВ бр.98 / 28.11.2014 г. понятието „длъжник„ следва да се възприема като отнасящо се до несъстоятелния длъжник / банката / , а не до длъжник на банката, какъвто се явява и ответникът – касатор. Поради това и тази редакция на закона се явява неприложима към процесните прихващания. Касаторът отрича, като несъстоятелно, становището на въззивния съд , че релевантна за преценка действителността на извършените прихващания е редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН към момента , към който се е породило преобразуващото право на кредиторите на несъстоятелността – за предявяване на иск по чл.59 ал.5 ЗБН – откриване на производството по несъстоятелност – 22.04.2015 г..
Ответната страна – синдиците на „ КТБ „ АД / в несъстоятелност /, представляващи и банката, в съответствие с чл.62 ал.3 ЗБН и постановеното ТР № 1/20.12.2019г. по тълк. дело № 1/ 2019 г. на ОСТК на ВКС – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, позовавайки се на приложимостта на междувременно въведеното обратно действие на изменението на чл.59 ал.5, 6 и 7 ЗБН , обн. в ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г. , считано от 20.06.2014 г. – с пар. 8 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн. ДВ бр.22 от 13.03.2018 г./.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Производството по предявените в обективно съединение с исковете по чл.59 ал.5 ЗБН, искове с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН , е приключило , с влязло в сила – за отхвърлянето им като неоснователни – решение на първоинстанционния съд.
За да уважи отхвърлените от първоинстанционния съд искове с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН – за прогласяване относително недействителни , спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката , 13 бр. прихващания на вземания на ответника „ Сана Спейс Хотел Хисаря„ АД, придобити по договори за цесия, със задължения на дружеството към банката, по сключени договори за кредит, извършени с материалноправни изявления в периода 6 – 13 ноември 2014 г., въззивният съд е изразил две алтернативни тези относно приложимата , към преценката за действителността на прихващанията, редакция на чл.59 ал.5 ЗБН – в съответствие с изменението й , обнародвано в ДВ бр.98 /28.11.2014 г. : като редакция, действаща към момента на откриване производството по несъстоятелност на „КТБ„ АД, към който момент възниква, според съда , потестативното право на иск по чл.59 ал.5 ЗБН /1/ и приложимостта на същата редакция на нормата, предвид придаденото й обратно действие, считано от 20.04.2014 г. – с пар. 8 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн. ДВ бр.22 от 13.03.2018 г., доп. ДВ бр.33 от 19.04.2019 г. /. Както договорите за цесия, така и материалноправните възражения за прихващане следват по време приетата за релевантна начална дата на обратното действие – 20.04.2014 година.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Следва ли да се придава обратна сила на материалноправна разпоредба, когато нейното обратно действие не е уредено в изрична норма в законовия текст ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с актове на Конституционния съд и Съда на Европейския съюз / цитирани решение на КС № 10 по конст. дело № 8/2013 г. , решение на КС № 4 по конст. дело № 12 / 2013 г. / Въпросът е предпоставен от липсата на предвидено обратно действие на изменението на чл.59 ал.5 ЗБН, обн. в ДВ бр.98/28.11.2014 г.; 2 / Нарушени ли са правата на физическите и юридическите лица ,сключили договори за цесия и направили материалноправни изявления за прихващане, които права са гарантирани, съгласно споразумението за прихващане ? – въпросът обосноваван при формално заявена идентична хипотеза , но с позоваване на противоречие с чл.77 от Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници , според който „ държавите членки осигуряват подходяща защита на споразумения за прихващане, така че да се предотврати изменение или прекратяване на правата и задълженията, които са защитени съгласно споразумението за прихващане” ; 3/ Какъв е характера на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН – материалноправна или процесуалноправна и ако е материалноправна преурежда ли правоотношения, възникнали преди изменението й / обн. ДВ бр. 98/28.11.2014г. или само тези настъпили след изменението й ? ;4/С предявяване на иск за обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ„ АД / в несъстоятелност / на извършени от кредитополучатели на банката прихващания, оспорва ли се действителността на извършеното прихващане , въз основа на приета след изявлението за неговото извършване правна норма и извършва ли се преуреждане на възникналото , поради прихващането , правоотношение ? ;
5/ Към кой момент следва да се извърши преценка за относителната недействителност на извършените прихващания, по реда на чл.59 ал.5 ЗБН – към момента на тяхното извършване, съобразно нормативната база , която ги е уреждала към този момент и когато банката не е била обявена в несъстоятелност или към момента на обявяването й в несъстоятелност -22.04.2015 г. ? ; 6/ Към кой момент следва да се извърши преценка за относителната недействителност на извършените прихващания, по реда на чл.59 ал.5 ЗБН – тази в редакцията й към момента на тяхното извършване или тази, в редакцията й към момента на обявяване несъстоятелността на банката, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяване на тяхната недействителност ? – последните четири въпроса са обосновавани с формално позоваване хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първият от формулираните въпроси не удовлетворява изискването за правен, тъй като конфронтира с алтернативно развит, решаващ мотив на въззивното решение, за основателност на исковете, предвид придаденото обратно действие на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН, в редакцията й с изм. обн. в ДВ бр. 98/28.11. 2014 г . , с параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. бр.22 от 13.03.2018 г., доп. ДВ бр.33 от 19.04.2019 г., според който „ Член 59 ал. 5,6, и 7 от ЗБН се прилагат от 20.06.2014 г. „ – от началната дата на неплатежоспособност на „КТБ„ АД /в несъстоятелност /. Следователно , визирана във въпроса предпоставка за отговора не съответства на действителното приложеното от въззивния съд съдържание на закона, изрично предвиждащ обратно действие, считано от дата, спрямо която, както договорите за цесия, така и материалноправните възражения за прихващане, респ. достигането им до знанието на банката , се явяват последващи.Неудовлетворяването на общия, изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Не удовлетворява общия селективен критерий и вторият формулиран въпрос – отговор на същия нито е даван във въззивното решение, нито е бил изобщо дължим от въззивния съд, доколкото не се включва в преценимия предмет на спора – действителността на извършените прихващания, спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката, с оглед хипотезиса на чл.59 ал.5 ЗБН. Отделно не би бил удовлетворен и допълнителния селективен критерий, тъй като цитираната Директива не попада сред предвидените в чл.280 ал.1 ГПК актове, спрямо които да би била преценима правилността на решаващите изводи на съда, в относимост към конкретно формулирания въпрос.
Пети и шести въпроси са практически идентични, но както те, така и предходните трети и четвърти въпроси не удовлетворяват изискването за правни, по смисъла на т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на същите е без значение, с оглед предвиденото от законодателя обратно действие на нормата на чл.59 ал. 5 ЗБН, в редакцията й с изм. ДВ бр. 98/28.11.2014 г. , на което, впрочем, е основан алтернативен решаващ мотив на въззивното решение, за основателност на исковете. Отговор, относно правилността на паралелния му извод,за основателност на исковете и поради приложимост на нормата на чл.59 ал. 5 ЗБН в редакцията й с изменението, обн. в ДВ бр. 98/28.11.2014 г., като действаща към момента на откриване на производството по несъстоятелност , с което се свързва и пораждане на потестативното право на иск на това основание / т.е. ирелевантно на придаденото й обратно действие / , не би бил от естество да промени правния резултат.Аналогични съображения са вече изразени в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 39/02.07.2019 г. по т.д.№ 1283/2018 г. на І т.о. на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д.№ 349/2019 г. на І т.о. на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1649/29.06.2018 г. по т.д.№ 2375/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: