О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 29.01.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2010/2017г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Х., [населено място], [община], чрез пълномощника му адвокат Д. К., срещу въззивно решение №476/20.10.2016г. по гр.дело № 114/2016г. на Окръжен съд – Смолян. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касционно обжалване на решението. Поставят се следните въпроси : 1.При негаторен иск длъжен ли е съдът да изясни какво е било предишното състояние и да укаже в доклада по чл.146 ГПК кой носи доказателствената тежест аз установяване на тези обстоятелства; Ищецът ли носи доказателствената тежест; 2.Длъжен ли е съдът да основе изводите си след като обсъди всички относими доказателства и конкретно тези относно статута на постройката ; При направено възражение за статута във въззивната жалба, трябва ли да назначи техническа експертиза; 3.Какви са пределите на СПН на влязлото в сила решение на административния съд относно незаконността на строежа; 4. Какво е съотношението на исковете по чл.34 ЗС и чл.109 ЗС и налице ли е съотношение на преюдициалност. Прилагат се решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Е. Х. Х. и Н. Х. Х., [населено място], считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решения по съображения, развити в писмено становище.
Ответникът по касационната жалба М. Р. Х. не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №10/2016г. по гр.д.№5/2015г. на Районен съд -Мадан. С последното на основание чл.109 ЗС А. Х. и М. Х. са осъдени да премахнат извършен от тях строеж – едноетажна пристройка с площ 53 кв.м., долепена от североизточната страна на съществуващата триетажна масивна жилищна сграда-близнак, построена в съсобствения на страните имот /подробно описан/.
Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно посегателство над обекта на правото на собственост. Незаконният строеж създава пречки за собственика на съседен имот, когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по предназначение /например, при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно построената сграда до съседния имот или при нарушение на санитарно-хигиенни изисквания/. В тази случаи самото нарушение предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползва своя имот пълноценно и по предназначение, поради което в този случай не е нужно ищецът по иска с правно основание чл.109 ЗС да доказва с какво такъв незаконен строеж му пречи. Във всички останали случаи, когато незаконният строеж е изграден в нарушение на други строителни правила и норми, ищецът следва да докаже с какво конкретно незаконният строеж му пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост.Фактическият състав на разпоредбата на чл.109 ЗС изисква да се установят в процеса действия на ответниците , пречещи на ищците да упражняват в пълен обем притежаваното право на собственост. Ищците следва да посочат в какво конкретно се изразява неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на собственост и с какво се ограничава ,смущава и /или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта ,според нейното предназначение.
Претендираните от Е. и Н. Х. права произтичат от твърдението ,че с ответника са братя , като през време на брака им с нот.акт №27/2013г. са признати за собственици на поземлен имот застроен и незастроен от 1529 кв.м., представляващ имот пл.№ 247,попадащ в УПИ У-135 в кв.36, [населено място], а с нотариален акт №37/2013г. са признати за собственици на построените в имота сгради: триетажна масивна жилищна сграда – близнак с площ 119 кв.м.; едноетажна масивна сграда с площ 35 кв.м.; двуетажна полумасивна сграда с площ 50 кв.м.; двуетажна полумасивна сграда с площ 45 кв.м. и едноетажна масивна сграда с площ 16 кв.м. В посочения имот е извършено незаконно строителство от страна на ответниците :незаконна постройка, която е долепена към триетажната масивна жилищна сграда-близнак, от североизточната страна на сградата към улицата. Съгласно заключението на СТЕ пристройката е построена през 1999г., за пристройката няма издадени строителни книжа и тя се състои от две части – стопанска сграда със самостоятелен вход от към двора /в североизточния край на имота/ като външният и зид граничи с уличната регулация и кухня с бавя и тоалетна с вход от жилищната сграда от изток. Цялата пристройка /стара и нова част / е с обща площ 52 кв.м., обособена на две части. След обсъждане на СТЕ и констативен акт № 19/2007г. РДНСК въззивният съд е приел, че тази пристройка е изградена от ответника през 1999г. /след смъртта на общия наследодател на страните/ в съсобствения на страните имот на мястото на стара стопанска сграда и навес. Тя е долепена до жилищната сграда – близнак, също съсобствена на страните. За нея е съставен констативен акт № 19/09.03.2007г. и констативен протокол от 06.06.2007г. Със заповед № ДК-02-СМ-3/08.02.2008г. е разпоредено да бъде премахната като е незаконен строеж. Тя е незаконно построена без строителни книжа. От заключенията на строително-техническата и автотехническата експертизи категорично се установява, незаконната пристройка пречи да бъде експлоатирана жилищната сграда на ищците,тъй като начинът по който е свързана канструкцията с тяхната част от жилищната сграда води до проникване на влага. Свободният достъп на придвижване около сградата е 65 см., което прави невъзможно преминаването на автомобила им от пътната врата. При реализиране на незаконния строеж не са взети мерки за предотвратяване на хигроскопична влага от сняг и дъжд от покрива на пристройката. С влязло в сила решение № 99/2008г. по адм. дело № 43/2008г. по описа на Административен съд -Смолян е отхвърлена жалбата на ответника срещу заповед № ДК-02-СМ-3/08.02.2008г. Въззивният съд е отчел и значението на денивилацията с улицата, въведена в експлоатация от 2007г., за причинавянето на влага в къщата, но е приел, че незаконната пристройка ограничава,смущава и пречи на пълноценното използване на имота от страна на ищците.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Поставените в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. въпроси са неотносими. Първият от тях няма значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд е изложил мотиви за момента на изграждането на пристройката и положението в имота преди това. При разпределена доказателствена тежест в процеса и след анализ на събраните доказателства е приел, че ищците са доказали предпоставките на чл.109 ЗС – а именно, че изградената от ответника пристройка в съсобствения имот им пречи да упражняват правото си на собственост по отношение на ползваната от тях част от жилищната сграда, както и дворното място. Изводите му не са основани на неизпълнена от касатора/ответник доказателствена тежест. Вторият и третият въпрос не са решени в противоречие с практиката на ВКС, вкл. посочената от касатора. Въззивният съд е зачел по реда на чл.302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд в производство по жалба на ответника по иска срещу издадения административен акт за премахване на незаконната пристройка, изградена от него. Той е оставил без уважение искането във въззивната жалба на Х. за повторно изслушване на вещото лице от СТЕ, обосновано с оглед придобиване непосредствени впечатления като в съответствие с установената практика на ВКС, в т.ч. ТР №1/2013г., ОСГТК е преценил, че не са налице предпоставките на чл.266 ГПК. Въззивният съд е изпълнил и задължението си да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се и с оглед оплакванията във въззивната жалба, да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението. Въззивният съд е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото / актове на РДНСК, гласни доказателства и експертизи/ и е извършил преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Последният въпрос е неотносим. По него липсва произнасяне в обжалваното решение. Той е останал извън предметната рамка на въззивното дело, тъй като не е повдиган от страните, в т.ч. и от касатора. Няма и данни по делото да са прилагани съдебни актове във връзка с твърдението на касатора за извършена между страните делба на процесната сграда и да е релевирано искане пред въззивния съд по чл.229 ГПК до приключване на устните състезания. Решение на ОС-Смолян, с което е отхвърлен искът за делба на сградата поради влязлото в сила предписание на административния орган за премахването и като незаконен строеж, е приложено едва с касационната жалба. То не може да се обсъжда като доказателства в настоящото производство и не рефлектира върху допустимостта на иска по чл.109 ЗС.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни такива да са направени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №476/20.10.2016г. по гр.дело № 114/2016г. на Окръжен съд – Смолян.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: