2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 29.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1365 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. С. Микински, срещу решение № 2301 от 05.12.2016г. по гр.д. № 3611/2016г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, с което след частична отмяна на решение от 06.06.2016г. по гр.д. № 245/2013г. на Окръжен съд Монтана са обявени за недействителни по отношение на държавата по искове на Национална агенция за приходите [населено място] сделките, извършени с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том 5, рег. № 9932, дело № 583 от 2011г. на 19.08.2011г.; нотариален акт за замяна на недвижим имот № 81, том VII, рег. № 13448, дело № 821 от 2011г. на 01.11.2011г. и нотариален акт за замяна на недвижим имот № 71, том 2, рег. № 2123, дело № 80 от 2012г. на 07.03.2012г., сключени между [фирма] и [фирма], съответно между [фирма] и О. П. П. и П. Л. П. – третата сделка, и касаторът е осъден да заплати на НАП разноски в размер на 1000 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че във връзка с позоваването на Наредба № 3 от 21.07.2004г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях задължение на съда е да прецени дали в конкретния случай нормите на цитирания нормативен акт са приложими или не, а въззивният съд в противоречие с приложимите норми не е обсъдил възраженията им, нито е посочил дали според него посочената Наредба е приложима или не. Излага съображения за неправилност и необоснованост на заключението на СТЕ и твърди, че въззивното решение се основава изцяло на тройната СТЕ, без да са обсъдени направените от касатора възражения. Твърди, че при постановяване на решението си съдът не е отчел и довода, че оспорените от ищеца сделки са резултат от свободата на договаряне между гражданскоправните субекти и по тази причина равностойността на престациите следва да се преценява във всеки конкретен случай. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:
1. Следва ли страната по делото да доказва факти и обстоятелства, за които съдът не й е разпределил доказателствената тежест с доклада по делото? Следва ли страната по делото да доказва чрез предвидените в ГПК способи приложението на цитираната от нея правна норма или за това съдът следва да следи служебно? Касаторът поддържа, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на т.2 на ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
2. Може ли постановеното съдебно решение да се основа изцяло на заключение на назначена съдебна експертиза, което заключение е основано на предположения, съдържа правна преценка на събраните доказателства и като цяло е необосновано? Касаторът твърди, че поставеният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, като сочи решение № 1072 от 06.07.1956г. по гр.д. № 4267/1956г., на ВС, II г.о. и решение № 2056 от 13.10.1958г. по гр.д № 5916/58г. на ВС, II г.о. – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
3. По дела с правно основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, когато се иска обявяване за недействителни спрямо държавата на повече от една разпоредителни сделки, необходимо ли е да бъде изготвена отделна пазарна оценка на всеки един имот, предмет на разпоредителна сделка, или е достатъчно за всички имоти да се изготви една обща пазарна оценка за общата им /съвкупна/ пазарна стойност? Касаторът сочи, че липсата на изрична правна норма, регламентираща конкретно поставения въпрос, липсата на задължителна съдебна практика и значимостта на поставения въпрос за всяко едно дело, обосновават значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Национална агенция за приходите не представя отговор на касационната жалба.
Останалите страни [фирма], О. П. П. и П. Л. П. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за уважи частично предявените искове по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, е обсъдил заключението на тричленната СТЕ и е възприел определената в него пазарна стойност на прехвърлените с посочените сделки имоти по средно претеглена стойност за метод „вещна стойност” и 0.6 за „приходен метод”, възлизаща на 173 100 лева – на имота по нот.акт № 96/2011г. и в размер на 60 130 лева – на имотите по нот. акт № 81/2011г. и нот.акт № 71/2011г. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод, че несъответствието на престациите по договорите, извършени с посочените нотариални актове, е значително, като по първия нотариален акт продажната цена е по-ниска с над 4 пъти от действителната пазарна цена, а по другите два нотариални акта длъжникът е продал вещи на стойност 60 130 лева, а е получил такива на обща стойност 15 385 лева /8 345 лева и 7 040 лева/. Въззивният съд е посочил, че СТЕ е използвала и метода на приходната стойност при оценката на производствения комплекс, поради което той е оценен единно, а не според предмета на отделните разпоредителни сделки, като е преобразувана и величината на дохода, очакван в бъдеще от имота, в настояща стойност. Приел е, че няма основание изводите на вещите лица да не бъдат възприети, тъй като заключението им е съобразено с физическото състояние на сградите към момента на разпореждането и е обосновано подробно защо е включено в оценката и правото на строеж и земята – те са включени в предмета на разпоредителните сделки, поради което подлежат на съответно оценяване и като част от престацията, както и е обоснована невъзможността за прилагане на сравнителния метод поради липса на пазарен аналог. Въззивният съд е посочил, че няма основание да се възприеме и друга пазарна стойност на вещите, с които длъжникът се е разпоредил, изхождайки от експлоатационната годност на сградите, като ответниците не са провели насрещно доказване, че тя е 50 години, нито че приложима към конструкцията на сградите, съществували преди 2004г., е Наредба № 3 от 21 юли 2004г. Счел е за неотносими за основателността на иска стойността на имотите, която е отразена в баланса на дружеството – приобретател и прекратяването на производствената дейност на [фирма].
Въззивният съд е изложил съображения, че основателността на предявените искове не е обусловена от субективен елемент – наличие на знание /представа/ у длъжника, че, извършвайки определено правно действие с имуществото си, уврежда свой кредитор, нито от такова знание у третите лица – приобретатели. Приел е още, че с оглед правните последици на предявения иск възраженията на длъжника, че разполага и с друго имущество, не са правоизключващи предявеното право, доколкото при всички случаи с действията си на разпореждане той създава опасност за реализиране на вземането на кредитора, а и кредиторът разполага с възможност да избере от кое имущество да се удовлетвори.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първата група процесуалноправни въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с т.2 и т.3 на ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е приел, че Наредба № 3 от 21 юли 2004г. не е приложима към конструкцията на сградите, изхождайки от безспорния факт, че те са съществували преди 2004г., когато е приета наредбата. Следователно въззивният съд е извършил дължимата преценка и е отрекъл приложимостта на посочения нормативен акт, на който единствено са се позовали ответниците, и поради това не е бил длъжен да им дава указания за ангажиране на доказателства с оглед прилагането му.
Вторият въпрос няма характера на правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд, а представлява оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с обсъждане на заключение на назначена съдебна експертиза. Съгласно т.1 на ТР № 1 от 11.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281,т.3 ГПК/, като в стадия по селектиране на касационните жалби съдът не може да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е изложил съображенията си, поради които е възприел заключението на тричленната СТЕ, а доводите на касатора за неправилност на изводите на съда представляват оплакване по чл.281, т.3 ГПК, по което настоящият състав не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.
Третият материалноправен въпрос е обсъждан от въззивния съд, но по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалвания акт правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. В настоящия случай отговорът на въпроса е обусловен от конкретните факти по делото – от предмета на сделките, предмет на предявения иск, поради което не може да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2301 от 05.12.2016г. по гр.д. № 3611/2016г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: