7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№58
София, 03.02. 2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1722 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 951 от 11.05.2016г. по в.т.д.№ 575/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението по т.д. № 18/2015г. на Видинския ОС. С първоинстанционното решение са отменени, на основание чл.74 ТЗ по иск на И И. К., решенията на ОСС на [фирма], приети на 16.06.2015г.
В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, а при условията на евентуалност – неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като при условията на обективно кумулативно съединение са били предявени 16 иска с правно основание чл.74 ТЗ /всяко твърдяно от ищцата нарушение представлява самостоятелно основание на иска, т.е. отделен иск съгласно т.6 на ТР № 1/2020г. на ОСГК на ВКС/, с който се атакуват четири решения взети на общото събрание, проведено на 16.02.2015г., но съдилищата не събрали държавната такса по всеки от исковете. Поддържа се и твърдение за противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, изразяващо се в посочването на едни и същи нарушения, които засягат четири решения на ОС, но са предявени само четири искания /петитума/ за отмяна на решенията при множественост на основанията за това. Твърди се и, че решението е постановено при допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /непроизнасяне по възражения, свързани със съдържанието на доклада на окръжния съд; несъбиране на допустими доказателства, нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест и необсъждане на всички доказателства/, довели до необосновани изводи. В противоречие със закона бил изводът, че нарушенията на ищцата по сключването на договори за наем и по повод искането за връщане на намиращите се в нея счетоводни документи, не са достатъчно конкретизирани.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа доводът за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба и при противоречие между обстоятелствена част и петитум по съображения, аналогични на посочените в касационната жалба. Иска се и допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ Следва ли, когато в жалбата са направени оплаквания срещу доклада на първата инстанция, въззивният съд да даде указания за посочване на доказателства, които не са поискани пред първата инстанция поради непълнота на доклада, на който въпрос според касатора САС дал отрицателен отговор в противоречие с т.2 на ТР№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. 2/ Длъжен ли е въззивният съд да събере онези доказателства, които поради процесуален пропуск, /свързан и с непълнота на доклада/ не са били събрани от първата инстанция и които страната е поискала да бъдат събрани с въззивната жалба, ако са били допустими и относими към предмета на делото. Въззивната инстанция дала отрицателен отговор на този въпрос в противоречие с практиката по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК в цитираните съдебни актове. 3/ Чия е доказателствената тежест при наведени от ответника твърдения за отрицателни факти. Въззивната инстанция приела, че твърденията на ответника за неотчитане на получени от ищцата наеми, несъгласуване с управителя на сключването на трудов договор за длъжността „технически сътрудник“ не са доказани от ответника и уважил иска, приемайки, че негова е тежестта за доказването им в противоречие с практиката по т.1 на чл.280 ГПК /решение по т.д.№ 1123/2009г. на Първо т.о. и по гр.д.№ 1584/2009г. на Трето г.о. на ВКС/. 4/ Подлежи ли на доказване факт, който не е твърдян, не е бил спорен, не е включен в предмета на доказване. Твърдението е, че въззивната инстанция приела, че ответникът следвало да докаже, че е отправил искане до ищцата да представи счетоводни и финансови документи и поради недоказването му уважил иска, а твърдение за такъв факт не въведено от ищцата, той не е бил спорен, не е включен в предмета на доказване и за него не е възлагана доказателствена тежест с доклада. Въззивната инстанция процедирала в противоречие със задължителната за нея практика по т.1 на чл.280 ТРК /решенията по гр.д.№ 504/2009г. на Второ г.о., по гр.д.№ 1584/2009г. на Трето г.о. и по гр.д.№ 764/2012г. на Второ г.о./ 5/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти и следва ли доказателствата да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност или съдът може да обоснове изводите си на произволно избрани от него доказателства. На този въпрос САС дал отрицателен отговор в противоречие с цитираната практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /решения по чл.290 ГПК/. 6/ При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: Дали, доколко и по какъв начин в предупреждението за изключване по чл.126,ал.2 ТЗ следва да бъдат конкретизирани съответните нарушения на съдружника. Следва ли конкретизацията да е различна в случай, че съдружникът е направил признания за извършени от него нарушения по чл.126,ал.2 ТЗ, съответно когато последиците от действията или бездействията му са настъпили и са необратими.
В писмен отговор ищцата оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е обсъдила както в определението от подготвителното заседание по чл.267 ГПК /с оглед необходимостта при наличие на нередовности да даде указанията за отстраняването им съобразно указанията по т.4 на ТР №1/2001г. и 1/2013г./, така и в решението си наведените в жалбата твърдения за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба поради предявяване според въззивника на 16 обективно съединени иска по чл.74 ТЗ, за всеки от които не била внесена държавна такса и по твърдяното противоречие между обстоятелствена част и петитума на исковата молба /твърдението, че въпреки наличието на 16 иска били формулирани само 4 петитума за отмяна/. В определението по чл.267 ГПК са обсъдени и твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и преценката на доказателствата, за неизпълнение на задълженията по чл.146 ГПК и недопускане на доказателства в нарушение на процесуалните правила. Съставът на САС се е произнесъл и по исканията за нови доказателства, допуснати са двама свидетели; искането за експертиза и това по чл.186 ГПК са оставени без уважение по съображения, че по начина, по който са заявени, са неотносими към предмета на доказване. По възражението за нередовност на исковата молба е прието /с позоваване на определението по ч.т.д.№ 2864/2014г. на І т.о и на мотивите към т.6 на ТР №1/2002г. на ОСГК/, че не броят на атакуваните решения на ОС е меродавен за броя на предявените искове, а от значение са наведените основания за незаконосъобразност. Обосновал е, че в исковата молба са наведени пет порока, които според ищцата водят до незаконност на взетите четири решения на ОС, поради което обективно съединените искове са пет и държавната такса е внесена. Констатирал е, че отсъства нередовност на исковата молба и досежно обстоятелствената част на исковете. Счел е за основателни наведените от ищцата съображения за незаконосъобразност на оспорваните решения поради отсъствие на нарушения, обосноваващи изключването й. Посочил е, че отправената от дружеството нотариална покана рег. № 898/03.02.2015г. съдържа позоваване на две от законовите основания за изключване по чл.126,ал.3,т.1 и т.3 ТЗ и изброяване на редица действия/бездействия на ищцата които са разгледани поотделно с преценка за тяхната доказаност и релевантност. По първото твърдяно нарушение – отказ на ищцата като солидарен длъжник на дружеството по съществуващи договори за кредит, да подпише анекси за предоговаряне условията по кредитите, САС е посочил, че безспорно установеният и признат отказ не попада в нито една от хипотезите на чл.126,ал.3 ТЗ, тъй като солидарното задължаване на съдружник за задължения на дружеството към трети лица надхвърля задълженията по членственото правоотношение; че такова задължение не може да има съдружник в ООД, който по дефиниция не отговаря за задълженията на дружеството с личното си имущество; че освен задължението за внасяне на дяловата вноска /чл.120 ТЗ/, а при наличие на решение на ОСС – и за допълнителна парична вноска /чл.134 ТЗ/, други имуществени задължения не могат да се търсят и да се възлагат и с решение на ОСС, тъй като са извън компетентността му. С позоваване на решението по т.д.860/2010г. на ВКС, ІІ т.о. е посочено, че в обема на дължимото от ограничено отговорния съдружник
съдействие за дейността на дружеството не се включва полагането на такова, което е несъвместимо с членствените му права и което би довело до ангажирането му спрямо кредиторите на дружеството извън поетия с конкретното дялово участие риск.
По второто визирано нарушение, че ищцата без да е била упълномощена е сключила от името на дружеството трудов договор, назначавайки баща си на длъжност „технически сътрудник” като с приходи от дейността на дружеството е изплащала трудовото му възнаграждение, е прието за недоказано твърдението, че ищцата лично е изплащала възнаграждението на този служител, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства в тази насока, а и не е твърдял, че не е съществувала необходимост от дейността на такъв служител, нито че дейността му не е била от полза на дружеството. По третото нарушение – че ищцата без да е била упълномощена, получавала за своя сметка дължими на дружеството наеми, които не били отчетени и получени от дружеството, съставът на САС е приел, че това описание на нарушението е недостатъчно за надлежната му индивидуализация – не е посочено по кои конкретно договори за наем и за кои дружествени имоти ищцата е събирала наемите; че не е посочен конкретният размер на събрани суми, а общото описание на нарушението прави невъзможна преценката на съда за неговата доказаност; обсъдено е, че в три от представените по делото договора е посочено, че дължимите наеми следва да се изплащат по посочена банкова сметка на дружеството, а четвъртия не е сключен от ищцата. Като допълнителен аргумент е посочен, че не са ангажирани и доказателства, че сумите са получавани от ищцата и не са постъпвали в дружеството. Констатирано е, че ищцата не е оспорила факта, вменен й като следващо нарушение – участие като съдружник в друго дружество, но е прието за неоснователно, по съображения, изведени от вписания предмет на дейност, съществено различен от предмета на дейност на ответника като лечебно заведение, обвинението на ответника за извършване на конкурентна дейност. Като допълнителен аргумент е посочен, че доколкото в ТЗ и в дружествения договор не е установена забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружниците в ООД, то участието на ищцата в друго дружество и при отсъствие на ангажирани доказателства за реално засегнати интереси на ответника, не обосновава наличие на неправомерно поведение, нарушаващо общото задължение за лоялност с позоваване на решението по т.д.№ 860/2010г. на ІІ т.о. По отношение на петото визирано нарушение, формулирано като отказ на ищцата да предаде намиращите се в нейна фактическа власт счетоводни и др.документи на дружеството като по този начин блокирала дейността му и го излагала на опасност от санкции и данъчни утежнения, са изложени съображения, че и то съдържа общо описание на действието, не е индивидуализирано и конкретизирано в достатъчна степен чрез посочване на конкретни документи. Допълнително е обосновано и че ответникът не твърди и не доказва, че преди връчването на предупреждението по чл.126,ал.3 ТЗ е отправил искане да предаване на документите и този факт не е установен и от разпитания пред въззивната инстанция свидетел на ответника. Мотивирано е и, че не е доказано, че държането на документите от ищцата е увредило по някакъв начин интересите на дружеството или е блокирало дейността му, без което доказване не може да се направи извод, че тежестта на нарушението оправдава прилагането на най-тежката санкция.
Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо, в която хипотеза съставът на ВКС е длъжен да допусне касационното обжалване /т.1 от ТР № 1/19.02.2010г./. Дори държавната такса да не е събрана в пълния дължим размер, това не е основание за обезсилване на вече постановеното решение, а е приложима разпоредбата на чл.77 ГПК. Държавната такса е предпоставка за разглеждане на спора, с липсата на която, ако съдът не се е съобразил поради собственото си бездействие, не следва да се санкционира страната – решение по т.д.№ 3015/2015г. на І т.о. Наред с това, когато въпросът за допустимостта на иска е въведен пред инстанциите по същество и те са се произнесли по него, то произнасянето на въззивния съд подлежи на проверка от ВКС при наличието на някоя от хипотезите на т.1-3 на чл.280,ал.1 ГПК. В настоящия случай по този въпрос е налице произнасяне от въззивния съд, който е изложил подробни съображения за отсъствие на нередовност на исковата молбаа. Касаторът не е навел доводи за наличието на допълнителни предпоставки по чл.280,ал.1 във връзка с поддържания и в касационната жалба довод за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първия въпрос произтича от неоснователността на тезата на касатора, от която е предпоставен, тъй като липсва база за констатация, че въззивната инстанция е процедирала в нарушение на задълженията си, посочени в т.2 на ТР № 1/2013г. В определението по чл. ГПК съставът на САС се е произнесъл твърденията на въззивника за отсъствие на доклад със съдържанието, уредено от процесуалния закон и по доказателствените искания на страната, като след преценка на тяхната допустимост и относимост, на ответника са допуснати нови писмени и гласни доказателства. По същите съображения отсъства и допълнителната предпоставка за допускане на обжалването по втория въпрос /който се покрива по съдържание от първия/. Въззивната инстанция е изложила подробни съображения защо счита, че исканите доказателства не са в състояние да установят поддържаната от страната теза. Касаторът поставя въпроса в контекста на своето виждане, че „доказателствата са относими към предмета на делото“, а въззивната инстанция е мотивирала тяхната неотносимост към предмета на доказване.
Третият въпрос е некоректно поставен предвид тезата на касатора, че му е възложено в доказателствена тежест установяване на отрицателен факт. Въпросът за разпределение на доказателствената тежест при иск по чл.74 ТЗ е разрешен от състава на САС в съответствие с непротиворечивото становище на ВКС, обективирано в решението по т.д.№ 533/2008г. на ІІт.о. – съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът по предявения иск по чл. 74 ТЗ следва да докаже основанието, на което е изключен съдружникът; когато изключването е по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, на доказване подлежат съответно тези две основания – неизпълнение задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството.
Като поставен с оглед допълнителни доводи при анализиране на петото нарушение, на което дружеството се е позовало, за да изключи съдружника, четвъртият въпрос не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването, тъй като той няма самостоятелно и определящо значение за изхода на спора. Решаващи за извода на съда са правните аргументи за липса на достатъчна конкретизация на документите, чието задържане е подведено от ответника както действие против интересите на дружеството както и, че ответникът е бил длъжен да установи, че държането на документите от ищцата е увредило по някакъв начин интересите на дружеството или е блокирало дейността му, каквото е било твърдението в предупреждението за изключване.
Петият въпрос не е правен а е твърдение за допуснати процесуални нарушения при формиране на фактическите изводи на въззивната инстанция, поради което е относим към правилността на решението, а не към основанията за допускане на обжалването. Не съответства на подробните мотиви и правни аргументи на въззивното решение частта от въпроса за обосноваване на изводите по съществото на спора на произволно избрани доказателства, т.е. не намира опора тезата на касатора, че САС е дал положителен отговор на втората част на въпроса, поради което не е налице и приложното поле на посочената допълнителна предпоставка – противоречие със задължителната практика по т.1 на чл.280 ГПК.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по последния въпрос произтича от обстоятелството, че по отношение на съдържанието на предупреждението по чл.126,ал.3 ТЗ е създадена трайна съдебна практика по чл.290 ГПК, с която изводите на въззивната инстанция са съобразени. Паралелно с това, въпросът е поставен в хипотеза на направено от съдружника „признание“ на нарушението без да е ясна относимостта на тази предварително зададена условна предпоставка към предмета на конкретния правен спор и произнасянето на въззивната инстанция по него. Поради това той се явява без ясна връзка с правните аргументи на САС, т.е. има хипотетичен характер.
Разноски за производството под формата на адвокатско възнаграждение са претендирани с отговора, но не е представен договор за правна защита и доказателства да извършването на разхода.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 951 от 11.05.2016г. по в.т.д.№ 575/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: