О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 30.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 636 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 286, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Р. С. К. от [населено място] против разпореждането от 19.12.2017 год. по гр. д. № 142/2017 год. на Бургаския апелативен съд. С него въззивният съд е върнал подадената против решението му от 21.07.2017 год. касационна жалба поради неотстраняване в срок на нередовностите в нея – липса на пълномощно на адв. Г. и доказателство за внесена държавна такса, съгласно дадените с разпореждане от 13.11.2017 год. указания.
Жалбоподателката поддържа становище за неправилност на обжалваното разпореждане, като твърди, че въззивният съд не е посочил в дадените указания законовото основание за дължимост на държавната такса, както и допуснал нарушение на чл. 39, ал. 1 ГПК, като не е уведомил пълномощника за удължаване на дадения срок за отстраняване на констатираните нередовности в касационната жалба. Счита, че указанието за представяне на пълномощно на адвокат Г. е неправилно с оглед представяне на такова по делото, поради което и иска обжалваното разпореждане да се отмени.
Ответниците по частната жалба – С. и С. С., чрез пълномощника им адв. Ц. В., оспорват същата по съображенията в представения отговор, с искане обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди оплакванията и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от страна в процеса, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо.
С оглед правомощията му по чл. 285, ал. 1 ГПК, въззивният съд е извършил проверка на подадената против решението му касационна жалба и е постановил разпореждането си от 13.11.2017 год. за констатирани нередовности в жалбата – липса на документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. и пълномощно на подалия жалбата адвокат Г.. За отстраняването на същите е съобщил на касаторката със съобщение, получено от пълномощника адв. Г. на 20.11.2017 год., а на 27.11.2017 год. същият е подал молба за продължаване на срока за изпълнение указанието за внасяне на държавната такса. С разпореждане от 4.12.2017 год. съдът уважил молбата и продължил срока за внасяне на държавната такса от 30 лв. до 11.12.2017 год., т. е. с нов едноседмичен такъв, съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК.
Поради неизпълнение на указанията в дадения срок с обжалваното в настоящето производство разпореждане от 19.12.2017 год. касационната жалба е върната.
Разпореждането е правилно и следва да се потвърди.
Въззивният съд е извършил проверка на редовността на подадената срещу решението му касационна жалба, при която е констатирал нередовности по чл. 284, ал. 3, т. 3 и т. 4 ГПК, за което е съобщил на страната да ги отстрани в едноседмичен срок, съгласно чл. 285, ал. 1 ГПК. В закона не е посочено като задължение на съда да посочва при съобщаването на страната разпоредбите на закона, поради което и този довод на жалбоподателката е неоснователен. Релевантно е обстоятелството, че на страната е съобщено да отстрани в дадения срок посочените в разпореждането на съда нередовности, като съобщението е връчено на пълномощника адв. Г.. За уважаването на молбата на последния за продължаване срока за изпълнение на указанието за внасяне на държавната такса за касационното обжалване в размер на 30 лв. съдът няма задължение да изпраща съобщение до страната, респ. нейния пълномощник, в каквато насока е и последователната практика на ВКС. Тъй като произнасянето е по молба на страната и в закона е указано, че новият срок не може да бъде по-кратък от първоначалния, както и, че същият започва да тече от изтичането на първоначалния /чл. 63, ал. 2 ГПК/, то не е необходимо на същата да се съобщава резултата от произнасянето по молбата й, а самата страна е длъжна да следи за това. Неизпълнението на указанията и в продължения срок за внасяне на дължимата държавна такса обуславя връщане на касационната жалба като нередовна, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 19.12.2017 год. по гр. д. № 142/2017 год. на Бургаския апелативен съд, с което е върната подадената от Р. С. К., чрез адв. Ст. Г., касационна жалба срещу решение № 79 от 21.07.2017 год. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: