О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №58
гр.София, 31.01.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 3773 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 224/ 23.04.2018 г. по гр.д. № 434/ 2016 г. на Апелативен съд – В., с което е допълнено решение № 28/ 13.03.2018 г. по същото дело в частта за разноските, а В. Б. Н. е осъдена да заплати на Р. Д. Я. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и сумата 12 295.60 лв. – разноски в производството по гр.д. № 4066/ 2013 г. на Апелативен съд – В..
Определението се обжалва от В. Б. Н. с доводи, че е недопустимо (Р. Я., иницирал производството по чл. 248 ГПК, не е представил списък) и неправилно (в писмения отговор на тази молба В. Н. основателно е възразила, че доказателства за сторени разноски от ответника няма, а уговореният адвокатски хонорар надхвърля фактическата и правна сложност на спора).
Ответникът Р. Я., ответник и по частната жалба, възразява, че е неоснователна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира допустима (т. 24 от ТР № 6/ 06.10.2013 г. по тълк.д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС), подадена от надлежна страна (осъденият за разноски ищец), в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и при спазване на останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост. Частната жалба е неоснователна при следните съображения:
С решение № 28/ 13.03.2018 г. по гр.д. № 434/ 2016 г. Апелативен съд – В. е отменил първоинстанционното решение, отхвърлил е иска на В. Н. срещу Р. Я. по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 131 800 евро и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК му е присъдил разноски за сумата 20 685.57 лв.
В рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът е поискал допълване на решението с диспозитив и за сторените разноски в производството по гр.д. № 4066/ 2013 г. на Апелативен съд – В.. В това производство по негова молба на основание чл. 240 ГПК е било отменено неприсъствено първоинстанционно решение (първото решение по делото).
В писмения си отговор срещу молбата по чл. 248 ГПК ищцата е възразила, че искането е недопустимо поради липса на списък, а е поискала въззивното решение да бъде отменено в частта, с която на ответника са възстановени суми за адвокатски хонорари поради липса на доказателства за плащане, евентуално – възнагражденията да бъдат намалени поради несъответствието им с правната и фактическа сложност на делото.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че правилно с обжалваното определение въззивният съд е приел молбата на ответника по чл. 248 ГПК допустима. Искането е за изменение, а не за допълване на решението. Действително пропускът е за това, което ответникът е платил в производството по чл. 240 ГПК (сумата 12 295.60 лв.), но тези разноски са част от сторените по делото, а с въззивното решение разноски на ответника са присъдени (останалите за сумата 20 685.57 лв.). Следователно допустимостта на искането е изисквало списък (чл. 80 ГПК). Списъкът е представен в последното открито заседание по гр.д. № 434/ 2016 г. на Апелативен съд – В. (протоколът го удостоверява), а е без значение, че този списък не е подписан. Неоснователен е доводът в частната жалба, че определението по чл. 248 ГПК е недопустимо.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че в производството по отмяна на неприсъственото решение ответникът не е претендирал разноските от 12 295.60 лв. Той е заявил претенцията в устните състезания по гр.д. № 4066/ 2013 г. на Апелативен съд – В.. За неговото искане е без значение пропускът да ги добави в списъка по гр.д. № 434/ 2016 г. на Апелативен съд – В., а и тези разноски въззивният съд е бил длъжен да съобрази (т. 4 от цитираното тълкувателно решение).
Неверни са твърденията в частната жалба, че няма доказателства за за платените от ответника адвокатски възнаграждения. Доказателствата са по делото.
Неоснователно е и оплакването, че въззивният съд неправилно е квалифицирал като неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Жалбоподателят е следвало да го заяви не по-късно от приключване на устните състезания пред въззивния съд (т. 11 от цитираното тълкувателно решение). Поради несвоевременното му заявяване за пръв път в отговора на молбата по чл. 248 ГПК са без значение мотивите, при които е отхвърлено.
Правилното определение по чл. 248 ГПК касационната инстанция е длъжна да потвърди.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Б. Н. срещу определение № 224/ 23.04.2018 г. по гр.д. № 434/ 2016 г. на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.