Определение №58 от 4.3.2015 по гр. дело №6493/6493 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 04.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№6493 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба вх.№732/24.01.2015г., подадена от В. М. Г., Е. П. Г. и М. П. Й. по пощата на 19.01.2015г., с която се иска допълване на постановеното определение по чл.288 ГПК в частта за разноските.
Ответниците в производството Б. К. К. и Светлана И. С.-К. оспорват молбата. Считат, че ако съдът я приеме за основателна, не следва да се присъждат отделно разноски за всеки един от ищците, тъй като делото е едно. Правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. На трето място поддържат, че не са представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба на Б. К. К. и Светлана И. С.-К. срещу решението по гр.д.№575/13г. на Ловешкия окръжен съд. С определение №693 от 17.12.2014г. по настоящото дело касационното обжалване не е допуснато. С оглед изхода на делото в касационната инстанция, на ответниците в производството В. М. Г., Е. П. Г. и М. П. Й. се дължи присъждане на сторените разноски. Такова присъждане не е постановено в определението по чл.288 ГПК, затова молбата за допълване на това определение по реда на чл.248 ГПК се явява основателна. Тъй като всеки един от ответниците е направил отделно разноски за адвокатско възнаграждение за защита по касационното дело, няма основание да се присъди само един от внесените хонорари. По делото са представени и доказателства за заплащането на тези хонорари – по 1000 лв. за всеки един от ответниците, внесени в брой, съгласно отбелязването в трите договора за правна защита и съдействие от 01.09.2014г. Основателно е обаче възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, това възнаграждение следва да се намали, като не може да пада под минимума по чл.9, ал.3, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, който в случая е по 225 лв. за всеки един от молителите. Тази сума е определена при отчитане на обстоятелството, че всеки един от молителите /ответници в касационното производство/ е предявил искове по чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС за четири броя земеделски земи с данъчни оценки, приложени по делото, като адвокатската защита в случая обхваща само изготвянето на отговор на касационната жалба. Предвид действителната и правна сложност на делото и при прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, на молителите следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство по 300 лв. за всеки от тях.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСЪЖДА Б. К. К. и Светлана И. С.-К., двамата от [населено място], [улица], да заплатят на В. М. Г. от [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.26, Е. П. Г. от [населено място], [улица] М. П. Й. от [населено място], [улица], №10, вх.Ает.3, ап.23 по 300 лв. разноски по настоящото дело.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top