2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 05.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4571 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба вх. № 430/16.01.2020 г. от Р. Г. М. и Г. М. М., представлявани от адв. С. А., с искане за изменение на постановеното по делото определение № 533 от 12 декември 2019 г. по настоящото дело в частта му за разноските. Сочи се, че в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по подадената частна касационна жалба в условията на евентуалност, дори ако касационното обжалване не бъде допуснато, но съдът не е разгледал това възражение. Твърди се, че присъденото възнаграждение на отговаря на фактическата и правна сложност на производството по частната жалба.
Насрещната страна „Европът-2000“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, представляван от изпълнителния директор С. К., чрез адв. Х. Р., в отговор на искането излага доводи за липса на основание за исканото изменение.
С изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивно определение е сторено изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по подадената частна касационна жалба както в случай, че касационното обжалване бъде допуснато и неуважено, така и в случай, че касационното обжалване не се допусне.
С определението си в процедурата по чл. 288 ГПК касационният съд в настоящия си състав остави без разглеждане частната касационна жалба вх. № 27834/24.09.2019 г. на Р. Г. М. и Г. М. М. против определение № 1698 от 23 август 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1816/2019 г. по описа на окръжния съд в гр.Пловдив, прекрати производството по делото и осъди Р. и Г. М. да заплатят на „Европът. – 2000” АД сумата от 300 лева разноски за производството пред ВКС. За да осъди частните жалбоподатели за разноските, съдът съобрази представените към отговора на частната касационна жалба договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено заплащането на 300 лева, и списък на разноските. В мотивите е пропуснато да се извърши произнасяне по възражението на насрещната страна за прекомерност на разноските.
Искането е основателно.
Общият размер на търсената парична сума в настоящия процес е 1910 лева. Съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално дължимото възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в исковия процес е в размер на 363,79 лева. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не допуска съдът да намали адвокатското възнаграждение под нормативно определения минимален размер, който обаче, съгласно чл. 11 от наредбата, за изготвяне на частни жалби е определен на сумата 200 лева. ВКС приема, че в процесния случай реализираната от процесуалния представител на ответниците по частната касационна жалба защита в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, е по спор, който не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което заплатеното възнаграждение от 300 лева е прекомерно, и то следва да бъда намалено до нормативно определения минимален размер.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 533 от 12 декември 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 4571/2019 г., ІV г.о., ВКС, в частта му за разноските като:
ОСЪЖДА Р. Г. М. с ЕГН [ЕГН] и Г. М. М. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Европът – 2000” АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 200,00 (двеста) лева разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: