О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София,06.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 23.02. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 122/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Д. И., с вх.№7726 от 14.12.2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд, срещу Решение №486 от 04.11.2011 год. по в.гр.д.№628/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІІ въззивен състав, с което е потвърдено решение №392 от 21.04.2011 год. по гр.д.№1835/2010 год. на Пазарджишкия районен съд, ГК, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането на касатора по Заповед№325 от 02.03.2010 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№610/2010 год. на Пазарджишкия районен съд за сумата общо в размер на 8 500 лв. главница, представляващо спедиторско възнаграждение по два договора за международен автомобилен превоз, както и за сумата 4 505.82 лв. лихва за забава. Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. С нормата на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год. е въведен нов обективен критерии за допустимостта на касационната жалба. Съобразно тази законова разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела. В случая искът за главницата е с цена под обжалваемия минимум за търговски дела, а искът за мораторната лихва дори е под обжалваемия минимум и за двата вида дела. Настоящето дело е търговско по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като претендираното вземане от касатора- ищец произтича от двустранни търговски сделки по смисъла на чл.365, т.1 ГПК във вр. с чл.1, ал.1,т.5 ТЗ-спедиционни и превозни сделки, сключени между търговци.
Съгласно §25 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год. само висящите производства се разглежда по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила- 21.12.2010 год. В случая касационна жалба е постъпила след това- на 14.12.2011 год., поради което образуваното касационно производство не следва да се довършва по досегашния ред.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място], срещу Решение №486 от 04.11.2011 год. по в.гр.д.№628/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІІ въззивен състав, с което е потвърдено решение №392 от 21.04.2011 год. по гр.д.№1835/2010 год. на Пазарджишкия районен съд, ГК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: