ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58
София, 06.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 515/ 2009 год.
Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, образувано по Молба за отмяна, подадена от “С” О. – гр. П. за възлагане на недвижим имот от 7.VІ.2005 г. по изп.д. № 427-35/2005 г. на СИС при ПРС, преобразувано в изп.д. № 40/2005 г. на ЧСИ, с което е възложен върху ”О” ЕО. – гр. В. описаният недвижим имот за сумата 420 000 лв., която след влизане на постановлението в сила следва да се приспадне от вземането на взискателя по изп.д. № 427-35/2005 г. и 427-107/2005 г. на СИС при ПРС.
Молителят поддържа, че е бил собственик на имота, ипотекиран в полза на “Е”АД – гр. С., като обезпечение по Договор за банков кредит от 8.V.2003 г., че Банката прехвърлила вземането си на “О” ЕО. – гр. В., заедно с обезпеченията, и ответникът се снабдил с изпълнителен лист за 112 295 лв. и образувал изп.д. № 427-35/2005 г. на СИС при ПРС, към което е присъединено изп.д. №427-107/2005 г. въз основа на два изпълнителни листа на основание издадени от “С” записи на заповед за 150 000 лв. и 200 000 лв. Сочи, че с Постановлението от 7.VІ.2005 г. за купувач е обявен “О” ЕО. – гр. В. взискател, предложил цена 420 000 лв. и че “С” О. е предявил иск по чл. 254 ГПК (отм.), че не дължи сумата 350 000 лв. по записите на заповед, уважен с влязло в сила решение по т.д. № 116/2007 г. на ВтАС. Тъй като при извършената продажба на имотите “О” ЕО. – гр. В. не е извършил плащане на предложената цена, а прихващане с неговото вземане 420 000 лв., счита, че след успешното провеждане на иска по чл. 254 ГПК (отм.), съдия изпълнителят не може да отмени Постановлението за възлагане, че няма друг правен способ на защита, поради което иска Постановлението за възлагане да се отмени, на основание чл. 231 ал. 1 б. ”а” ГПК (отм.).
Ответникът по молбата за отмяна “О” ЕО. – гр. В. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата като недопустима, евентуално излага и съображения, че е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните за допустимостта на молбата за отмяна, като провери данните по делото, и преди да се произнесе по основателността й, приема следното:
С влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 7.VІ.2005 г. по изп.д. № 427-35/2005 г. на СИС при ПРС, преобразувано в изп.д. № 40/2005 г. на ЧСИ, е възложен върху ”О” ЕО. – гр. В. описаният недвижим имот за сумата 420 000 лв. За купувач е обявен взискателят по посочените изп.дела, за цена 450 000 лв., от внасяне на която е освободен, тъй като размерът на вземането по двете изпълнителни дела, значително надвишава предложената цена.
Молбата за отмяна подлежи на разглеждане по ГПК, в сила от 1.ІІІ.2008 г., на основание § 1 ал. 12 от ПЗР на ГПК (Д.в.бр.59/20.VІІ.2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), тъй като делото е образувано по молба за отмяна, постъпила на 2.ІV.2009 г.
Молбата за отмяна е подадена след изтичане на тримесечния срок по чл. 305 т. 1 ГПК, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, заради което иска отмяната – решението на ВКС от 2.ІV.2008 г. по т.д. № 595/ 2007 г., постановено по предявен от него иск по чл. 254 ГПК (отм.).
Молбата за отмяна е недопустима, защото молителят разполага с друг ред на защита. По приключено принудително изпълнение, “О” ЕО. – гр. В. е привиден кредитор – изпълняемото право частично не съществува въз основа на решението по иска по чл. 254 ГПК (отм.), поради което молителят, за да получи обратно от взискателя недължимо полученото, следва да предяви осъдителен иск – чл. 496 ал. 3 ГПК – какъвто иск е предмет на т.д. № 174/ 2008 г. на ПлОС. Към момента на постановяване на постановлението за възлагане молителят – длъжник – не е имал доказателства, че не съществува вземането, затова не може да иска отмяна на Постановлението за възлагане. Когато взискателят получи нещо въз основа на публична продан и пътят на защита на длъжника е осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, е недопустима молба за отмяна.
Не е налице и поддържаното от молителя основание по чл. 303 ал. 1 б. ”а” ГПК, тъй като решението, с което е уважен искът по чл. 254 ГПК (отм.), на което молителят основава молбата за отмяна, само отрича вземането и не е ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Такова доказателство е съдебно решение по иск за връщане на сумата на длъжника по чл. 496 ал. 3 ГПК, което трябва да бъде съобразено, за да се отмени Постановлението за възлагане. Такъв документ не е налице – решението по чл. 254 ГПК (отм.), въз основа на което се иска отмяна, не е писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК.
Поради изложеното молбата за отмяна, като недопустима, следва да се остави без разглеждане. Молителят следва да заплати на ответника по молбата 200 лв. – разноски за настоящото производство.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, подадена от “С” О. – гр. П. срещу влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 7.VІ.2005 г. по изп.д. № 427-35/2005 г. на СИС при ПРС, преобразувано в изп.д. № 40/2005 г. на ЧСИ.
ОСЪЖДА “С” О. – гр. П. да заплати на “О” ЕО. – гр. В. лв. – разноски за производството по отмяна.
Определението може да с обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и получаване препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: