3
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 07.02. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 466 /2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 10854/11.12.2018 г. на Л. Б. Р., чрез адв. П. М., срещу определение № 443 от 03.12.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по ч. гр.д. №3885/2018 г., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу определение № 5710 от 12.03.2018 г. на Софийски градски съд по ч. гр.д. № 2901/2018 г.
С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт като незаконосъобразен. Поддържа се несъобразяване от състава на ВКС с характера на обжалвания пред него акт, постановен в производство по чл. 248 ГПК, чиято уредба изключва приложението на чл. 274, ал.4 ГПК, както и произнасяне в противоречие с ТР № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което определенията на съдилищата по чл. 248 ГПК за изменение или допълване на решението по спора, в частта за разноски, попадат в чл. 274, ал.3 ,т .2 ГПК и подлежат на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
„Топлофикация София“- ЕАД като ответник по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не ангажира писмено становище.
Върховният касационен съд, състав на IV –т о г.о., предвид данните по делото, намира частната жалба допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения:
В обжалваното определение съставът на ВКС III-то го. е приел, че частната касационна жалба, по която е образувано производството пред него, е срещу съдебен акт на въззивен съд за уважаване на искане по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноски на първоинстанционно решение, постановено в производство по отрицателни установителни искове за несъществуване на вземания за главница и за лихва, всеки един с цена под пет хиляди лева. Като се е позовал директно на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК е приел жалбата за недопустима и е прекратил производството по нея.
Видно от делото гр.д. № 18357/2016 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по исковата молба от 01.04.2016 г. на Л. Б. Р. срещу „Топлофикация София“- ЕАД за признаване на установено че ищецът не дължи на ответника сумата от 6385.06 лв., сбор от 4184 лв за главница от незаплатена цена за доставена топлинна енергия за периода 01.01.2009 г- 30.04.2013 г. и от 2201.06 лв. за лихва за периода 01.01.2009 г. – 31.07.2015 г., като погасени по давност. Изменение на размера на така предявените искове не е предприемано от ищцата до приключване на съдебното дирене в първа инстанция.
С решение № 197222 от 21.08.2017 г. на СРС по гр.д. № 18357/2016 г. исковете са частично уважени , а ответнкът е осъден да заплати на ищцата разноски от 920.89 лв. С определение от 30.11.2017 г. на СРС по гр.д. № 18357/2016 г. е оставено без уважение искането на „Топлофикация София“- ЕАД за изменение на постановеното решение в частта за разноски. С определение № 5710 от 12.03.2018 г. на СГС по ч.гр.д. № 2901/2018 г., след като е прието че е налице хипотезата чл. 78, ал.2 ГПК, е отменено определението на районния съд и вместо него е изменено решението, в частта за разноските, като ищцата е осъдена за сумата от 835.18 лв. разноски.
При обективно съединяване на искове, пред каквото видно от исковата молба сме изправени, меродавна за касационното обжалване е цената на всеки един от предявените искове. В случая са съединени обективно отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане за незаплатена цена на доставена топлинна енергия от 4184 лв. (главница) и иск за несъществуване на вземане от лихва от 2201.06 лв. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК при иск с предмет вземане, цената на същия съвпада с търсената, респективно отричаната, от ищеца сума. Определена по това правило цената на всеки един от предявените искове, която в случая е стабилизирана към момента на завеждане на исковата молба, е под 5000 лв..
Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, която е специална спрямо общата уредба за обжалване на определенията в гл. 21 ГПК, определението по съществото на искания за допълване или изменение в частта за разноските на решението по основния материалноправен спор, подлежи на обжалване по реда на обжалване на решението. От тук, по пътя на тълкуването се извлича, че щом решението, което е изменено или допълнено, в частта за разноските, не подлежи на касационно обжалване, то не подлежи на касационно обжалване и определението по чл. 248, ал.1 ГПК, което го допълва или изменя. В случая евентуалното въззивно решение, и в двете си части по двата иска, не би подлежало на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК предвид посочената по- горе цена на исковете. Допълнителен аргумент за недопустимост на касационното обжалване е обстоятелството, че вземането за лихва е акцесорно спрямо главницата, така обусловено от съдебното решение за съществуването и, така щом искът за главницата е под 5000 лв., то въззивното решение не подлежи на касация и в частта по обусловения иск за лихва, независимо от нейния размер. Поради касационна необжалваемост на решението по предявените искове на основание чл 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК не подлежи на касационно обжалване и определението, с което въззивният съд след отмяна на първоинстанционно определение, е уважил исакне по чл. 248 ГПК.
Следователно крайният извод на състава на ВКС, III -то го в обжалваното сега определение е правилен. Като законосъобразно определението следва да бъде потвърдено, като при този изход на делото разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 443 от 03.12.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по ч. гр.д. №3885/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: