Определение на ВКС – ГК, III г.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 07.02. 2019 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 1868/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба/именувана „възражение“/ с вх. № 10509 от 05.12.2018 г. на Г. М. И. от [населено място], уточнена и допълнена с молба вх. № 10610 от 07.12.2018 г. и молба вх. № 83643 от 18.12.2018 г., с искане за изменение на определение № 735 от 06.11.2018 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено в производство по чл. 288 ГПК, по гр.д. № 1868/2018 г., в частта му за разноските.
Ответниците по молбата М. П. М., Р. Г. М. и А. Р. М., действаща със съгласието на своите родители и законни представители М. П. М. и Р. Г. М., всички от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Н. от АК-В., са изразили становище за нейната неоснователност в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Молбата за изменение на определението, в частта му за разноските, е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява частично основателна.
С посоченото определение, постановено по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 45 от 10.01.2018 г., постановено по в.гр.д. № 1341/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, поправено с решение № 207 от 08.02.2018 г., постановено по същото гражданско дело по реда на чл. 247 ГПК, по касационна жалба с вх. № 4124 от 07.02.2018 г. от Г. М. И., М. Г. М. и Н. Х. М., всички от [населено място]. С оглед изхода от спора, със същото изцяло са присъдени, на основание чл.78, ал.3 ГПК, поисканите от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 650 лв. на Р. Г. М. и на М. П. М., реалното извършване на които е удостоверено с представени договори за правна защита и съдействие № 330757 от 27.03.2018 г. и № 330758 от 27.03.2018 г.
С оглед на факта, че искането за разноски е направено в отговора на касационната жалба, препис от който не се изпраща на касатора, настоящият съдебен състав, намира направеното в сега представената молба от Г. М. И. възражение за прекомерност за своевременно, поради което счита, че на основание чл.78, ал.5 ГПК следва да се произнесе по него. Във връзка със същото, съдът дължи преценка за съотношението на цената на заплатената адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.
В случая се касае до предявен иск по чл. 135 ЗЗД, който е бил отхвърлен като погасен по давност, касационната жалба е подадена от ищеца Г. М. И. и от конституираните във въззивното производство като въззивници М. Г. М. и Н. Х. М., които са поискали да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като са поставили три правни въпроса, по които съдът е преценил, че е налице единна съдебна практика, която в случая въззивната инстанция е съобразила.
С оглед последният извод на съда за наличие на задължителна практика, разрешаваща основните спорни по делото въпроси, обстоятелството, че осъществената защита е в писмена форма, чрез еднократен акт – изготвяне на отговор, без участие в съдебни заседания и без събиране на доказателства, съответно без обсъждане на нови доказателства, факти и обстоятелства и като съобрази приетото в т.3 от ТР № 6 /06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност, поради което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до минималния, посочен в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно по 500 лв. на всеки един от ответниците по молбата, които са и ответници по касация. В тази връзка неоснователна се явява молбата на Г. М. И., в която се иска присъждане на сумата от 349,35 лв. адв. възнаграждение, тъй като тази сума е под определения в Наредбата минимален размер на адв. възнаграждение в хипотезата на чл. 9, ал. 3 – 500 лв. Освен това присъждане на адвокатско възнаграждение се дължи на всяка една от страните по делото при условията на чл. 78 ГПК, която е доказала извършването на този разход, в случая на ответниците по касационната жалба – Р. Г. М. и М. П. М., предвид представените два договора за правна защита и съдействие, описани по-горе.
С оглед на изложеното, определението на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК № 735 от 06.11.2018 г. по делото, в частта за разноските следва да бъде изменено, като молителят Г. М. И., ведно с останалите двама касатори М. Г. М. и Н. Х. М. следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за адвокатско възнаграждение на ответниците по касационната жалба в размер на по 500 лв. на всеки един от тях.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 735 от 06.11.2018 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1868/2018 г., в частта му за разноските, като
НАМАЛЯВА размера на присъдените със същото определение разноски за адвокатско възнаграждение, дължими от Г. М. И., М. Г. М. и Н. Х. М., и тримата от [населено място], на М. Г. М. и Н. Х. М., двамата от [населено място], от 650 лв. за всеки един от тях, на 500/петстотин/ лв. за всеки един от тях.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: