3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 08.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2260 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 1146 от 18.05.2017 год. по гр.д.№ 3826/2016 год. на Софийски апелативен съд с което е отменено Решение № 2698/04.04.2016 год. по гр.д.№ 17896/14 год. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск на [фирма] срещу В. Н. Н. за установяване на съществуване на задължение в размер на 60000 лв., за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Последователно подържаната теза на ищеца-касатор е, че В. Н. има качеството на заемател по договор от 07.12.2010 год. със заемодател [фирма] за обезпечаване изпълнението на който е издала запис на заповед в полза на заемодателя. Поради това, че Н. не е издължила исковата сума на падежа, заемателят е реализирал правата си по реда на заповедното производство.
Ответницата В. Н. е оспорила съществуването на заемно и менителнично правоотношения, като е оспорила автентичността на материализиращите ги документи. Последователно подържаната и теза е, че нито един от двата не носи нейния подпис и ръкописното изписване на имената и не е извършено от нея.
Във връзка с направеното оспорване, първоинстанционният съд е допуснал почеркова експертиза, чието заключение сочи авторство на В. Н. по отношение на двата оспорени документа. След обясненията на вещото лице в съдебно заседание, ответницата, чрез процесуалния си представител е поискала назначаването на тройна почеркова експертиза, което искане е било оставено без уважение. Основавайки становището си на експертното заключение, СГС е уважил иска.
Сезиран с въззивната жалба на Н., съставът на САС е счел доказателственото и искане за тройна почеркова експертиза за допустимо по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК. Съобразно заключението на тройната експертиза че подписите и ръкописния текст не са изпълнени от В. Н., съдът е приел за недоказано наличието на каузално и абстрактно правоотношения, поради което е отменил първоинстанционния акт и е отхвърлил иска. Присъдил е разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на „Финанс груп- 1”ООД се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на следните въпроси:
1./ „Допустимо ли е въззивният съд да допусне събиране на нови доказателства (назначаване на повторна СПЕ) в производството пред втората инстанция, въпреки липсата на извършено от страна по делото оспорване по смисъла на чл.200 ал.3 от ГПК на допусната и приета от първоинстанционния съд съдебно-почеркова експертиза?; 2./ Допустимо ли е въззивният съд да допусне събиране на нови доказателства (назначаване на повторна СПЕ) в производството пред втората инстанция, въпреки липсата на извършено от страна по делото оспорване по смисъла на чл.200 ал.3 от ГПК на допусната и приета от първоинстанционния съд съдебно-почеркова експертиза, като приеме, че „процесуалното поведение на страната сочи на оспорване на приетото заключение на първоначалната единична СПЕ“ т.е. самоволно презюмирайки наличие на оспорване от страна на ответника по делото?; 3./ Допустимо ли е въззивният съд да откаже да допусне събиране на нови доказателства (назначаване на повторна СПЕ) в производството пред втората инстанция, въпреки навременно, обосновано и категорично заявено от страна по делото оспорване по смисъла на чл.200 ал.3 от ГПК на допусната и приета от въззивния съд тройна съдебно-почеркова експертиза и при наличие по делото на писмени доказателства (няколко на брой други единични и тройни съдебно-почеркови експертизи със същите задачи и върху същите документи), изцяло противоречащи на заключението на приетата от въззивния съд тройна съдебно-почеркова експертиза?”.
Касаторът подържа основанието по чл.280 ал.l т.1 ГПК по отношение на първия и втория от посочените въпроси и „по смисъла на чл.280 ал.1 т.т. 1 и 3 ГПК” по отношение на третия въпрос.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответницата по касация В. Н., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат. Няма искане за присъждане на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсва основание за допускане на касационен контрол произтича от следното:
И трите посочени по-горе въпроса не отговарят на селективните критерии, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Трите въпроса са с почти идентично съдържание и се свеждат до твърдението за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон – чл.266 ал.3 ГПК, което дори да би било налице (становище, което съдебният състав не споделя), би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и до основание за факултативен касационен контрол. Ще следва да се отбележи и това, че основанията по т.1 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на един и същи правен въпрос са взаимно изключващи се. Освен това, въпросите се основават и на неправилно неправилното позоваване на чл.200 ал.3 ГПК при условие, че оспорващата автентичността на документите страна изрично е поискала допускане на тройна почеркова експертиза, именно поради неблагоприятното за нея заключение на единичната.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1146 от 18.05.2017 год. по гр.д.№ 3826/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.