5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 09.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 524 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 559 от 19.11.2013г. по в.гр.д. № 1084/2013г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 654 от 01.07.2013г. по т.д. № 4322/2012г. на Великотърновски районен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 и чл.318 ТЗ за сумата 22 327,58 лева, представляваща общата незаплатена стойност на доставени стоки – оранжерийни домати по фактура № 121/02.04.2012г. и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 650 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че не са налице трайни търговски отношения между страните, както и че процесната доставка е останала недоказана. За да достигне до този извод, въззивният съд е приел, че счетоводството на ищеца не е водено редовно, фактура № 121 от 02.04.2012г. не е осчетоводена от ответника, не е включена в дневника му за покупки и подадените справки – декларации по ЗДДС за съответния период, а свидетелските показания са недопустими съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК и не следва да се обсъждат. Поддържа, че свидетелските показания са допустими, тъй като с тях не се цели доказване съществуването на договорни отношения, а се цели доказване на факта на предаване на процесната стока, както и наличието на трайни търговски отношения, които нямат конкретна цена. Поддържа, че дори и представените от него фактура и четири броя пътно-прехвърлителни разписки като частни документи сами по себе си да не удостоверяват фактите по сключването на сделката, те следва да бъдат ценени в съвкупност със събраните гласни доказателства. Поддържа още, че с влезли в сила решения по други дела е установено наличието на облигационна връзка между страните.
Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е доказването на трайни търговски отношения със свидетелски показания и приложима ли е забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК?
2. Каква доказателствена сила има първичен счетоводен документ /фактура/, по отношение на който липсва подпис и осчетоводяване от страна на задълженото лице?
Ответникът по касация [фирма] не представя писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора [фирма] иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 22 327,58 лева, представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба на оранжерийни домати по фактура № 121 от 02.04.2012г., въззивният съд е приел, че не е доказана твърдяната от ищеца облигационна връзка между страните по договор за търговска продажба на стоки. Приел е, че от анализа на всички събрани доказателства се налага извод, че единствено от показанията на свидетеля С. може да се изведат факти, които навеждат за сключването на договор между страните. Позовавайки се на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3, предл.2 ГПК въззивният съд е приел, че показанията на този свидетел не следва да се кредитират, тъй като целят да докажат наличието на договор на стойност, по-голяма от 5 000 лева. Въззивният съд, анализирайки представените по делото фактура и пътно-прехвърлителни разписки, които не са подписани от представител на ответното дружество, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което процесната фактура не е осчетоводена от ответника и липсват данни стоките да са заприходени, е приел, че липсват както преки, така и косвени доказателства за сключването на договор за търговска продажба между страните. Изложил е съображения, че само въз основа на счетоводните документи и вписванията в счетоводните книги не може да се приеме, че са налице търговски отношения между две дружества и същите са реализирани с конретна сделка, доколкото съдът следва да ги преценява във връзка с останалите доказателства по делото. Съобразил е и обстоятелството, че фактурата е осчетоводена през април 2012г., а съгласно твърденията на жалбоподателя доставката е осъществена през месеците септември и октомври 2011г., поради което е приел, че не е налице редовност на осчетоводяването й и на това основание счетоводните документи не могат да бъдат приети като годно доказателство по делото. Обсъдил е показанията на свидетеля Х. и е констатирал наличието на противоречия в тях, както и е приел, че те не могат да бъдат свързани с процесната фактура, доколкото самият свидетел сочи, че не може да даде конкретни показания във връзка с нея. Счел е за неоснователно възражението на въззивника – ищец, че наличието на влезли в сила решения, с които въззиваемият ответник е осъден да му заплати суми, представляващи дължима цена за доставка на стока, свидетелства за наличието на трайни търговски отношения, като наличието на определени фактури, по които е признато вземане на ищеца, може да е индиция за търговски отношения, но не означава непременно, че са трайни такива, доколкото липсват доказателства в тази насока.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението процесуалноправен въпрос относно допустимостта на свидетелски показания за доказване на трайни търговски отношения не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. Предявеният иск не се основава на твърдения за наличие на трайни търговски отношения между страните, като едва във въззивната жалба въззивникът-ищец е изложил довод, че наличието на трайни търговски отношения между страните се установява от съдебни решения по други дела, по които са били претендирани суми по други фактури. Поради това въззивният съд не е обсъждал въпроса относно допустимостта на свидетелски показания за доказването на трайни търговски отношения и следователно този въпрос не е релевантен и не може да обоснове допускане на касационен контрол.
Процесуалноправният въпрос за доказателствената сила на фактурата, която не е подписана от ответника и не е осчетоводена от него, е важен, но по отношение на него не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай касаторът е посочил бланкетно, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, позовавайки се на твърдяната от него неправилност на въззивното решение, без да аргументира твърденията си, като обоснове релевантността на разгледания от въззивния съд правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това не може да се приеме, че в случая въведените от законодателя кумулативни изисквания за допускане на касационен контрол са налице. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. От друга страна, по въпроса за доказателствената сила на фактурата е формирана постоянна съдебна практика – постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 30 от 08.04.2011г. по т.д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 211 от 30.01.2012г. по т.д. № 1120/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 92 от 07.09.2011г. по т.д. № 478/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 71 от 08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.. В тези решения е прието, че съставената фактура, която не е подписана за „получател” от купувача по договор за търговска продажба, представлява частен документ, който се ползва само с формална доказателствена сила и поради това сам по себе си не установява фактите – предмет на съдържащото се в документа изявление, а следва да бъде ценен съобразно всички събрани по делото доказателства. При наличие на доказателства, които могат да се ценят като признания за съществуващата облигационна връзка, като напр. вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справки-декларации и ползването на данъчен кредит по нея, частично плащане на цената, фактурата може да послужи като доказателство за сключване на договора за търговска продажба, за предаване на стоката и за възникване на отразеното в нея задължение. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика и като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, е констатирал, че представените по делото съставени от ищеца фактура и пътно-прехвърлителни разписки не са подписани от представител на ответното дружество, съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза не са осчетоводени от ответника и липсват данни стоките да са заприходени, с оглед на което е приел, че липсват както преки, така и косвени доказателства за сключването на договор за търговска продажба между страните.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационен контрол. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски за касационното производство. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 559 от 19.11.2013г. по в.гр.д. № 1084/2013г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: