О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 09.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.11.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5644/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№25173/17.08.2015г.,подадена от П. И. В.,чрез пълномощника му адвокат Б. Г.,против решение №1314/01.07.2014г. на Варненски окръжен съд,ГО,осми състав,постановено по в.гр.д.№1071/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №324/20.01.2015г.постановено по гр.д.№9718/2013г. по описа на Варненски районен съд,24 състав – с което се:допуска извършването на съдебна делба между П. И. В.,В. И. В. и М. Ц. В. на недвижим имот:апартамент №32,находящ се в [населено място], [улица],вх.А,ет.7,с площ 66,67 кв.м,подробно описан в решението,ведно с прилежащо зимнично помещение №33 с площ от 8,26кв.м при описани граници,както и 0,5770 идеални части от общите части на сградата при права в съсобствеността ? идеална част за П. И. В.,1/4 идеална част за В. И. В. и ? идеална част за В. И. В. и М. Ц. В. в режим на СИО,постановява съделителите В. И. В. и М. Ц. В. да ползват гореописания имот,на основание чл.344,ал.2 ГПК,както и допуска извършването на съдебна делба между П. И. В.,В. И. В. и М. Ц. В.,на апартамент №2,в [населено място],ул.”Ф. Ж.-К.”№33,ет.1,описан в решението,ведно с 1/2 идеална част от дворен тоалет,1/5 идеална част от сградата и 88 кв.м идеални части от дворното място, описано в решението,при права на съсобствеността:1/2 идеална част за П. И. В. и Д. Н. В. в режим на СИО и ? идеална част за В. И. В. и М. Ц. В. в режим на СИО,и отхвърля предявения от П. И. В. срещу В. И. В. иск за делба на апартамент №123,находящ се в [населено място],жк”В.”,блок 54,вход 5,етаж 5,с площ 59,64 кв.м,описан в решението,ведно с прилежащо избено помещение №1231 с площ от 2,30 кв.м ,както и 0,7522 идеални части от общите части на сградата,на основание член 69 ЗН.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба В. И. В. и М. Ц. В.,чрез пълномощника си адвокат Ф. Д.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата ,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,депозирано с писмена молба №27286/10.09.2015г.,след дадени от въззивния съд указания,касаторът твърди,че са налице хипотезите на член 280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК,като в същото заявява/цитирам/:
„І.Хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК:
В решението си въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на други съдилища.
1.По отношение на процесуалноправните въпроси:
1.1.Процесуалноправният въпрос,разрешен от въззивния съд,в противоречие с разрешението,дадено с влязло в сила решение,от друг въззивен съд,е въпроса за провеждането на съдебното заседание,а именно:”Завършване разглеждането на делото в съдебно заседание 5/пет/минути след началния срок,за който същото е обявено,нарушава ли правата на страната,която е закъсняла с пристигането си?”
Възивният съд е отговорил отрицателно на този въпрос,като се е позовал на обстоятелството,че текста на чл.142,ал.1,изр.второ от ГПК не задължава съда да изчака определено време извън изпълнението на предвидената в него процедура срок,още повече,щом правата да извърши определни процесуални действия,в случая да поиска възстановяване на запазена част,не са преклудирани.”
като се позовава на Решение №406 от 19.03.2008г. по в.гр.д.№100/2008г. по описа на Окръжен съд,гр.В.,който според касатора бил разгледал сходна хипотеза,като е приел,че следва да се даде достатъчно време на страните,желаещи да участват в съдебното заседание,дори да са закъснели,като времето в случая,в което делото е протекло е било 45 минути,напълно достатъчно за това според преценката на съда.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че твърдението за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения досежно провеждането на първото по делото съдебно заседание, е неоснователно,като се е позовал на данните по изготвения за това заседание протокол,според които то е протекло при спазване изискванията на член 142,ал.1 ГПК,като съдът е пристъпил към разглеждане делото на второ четене в 13,04 часа и заседанието е приключило в 13,06 часа.На първо място,във връзка и в изпълнение разпоредбата на член 142,ал.2,т.2 ГПК,според която съдът пристъпва към разглеждане на делото,след като разгледа делата,по които страните са се явили, въззивният съд е посочил,че не е спорно,че за дата 09.05.2014г. първоинстанционният съд е имал насрочени само две дела,като обжалваното е било първо в списъка,а при неявяването на всички страни по делото,води до по-бързо преминаване към второ четене на същите.Освен това, съдът е отбелязъл,че следва да се има предвид и обстоятелството за изготвен подробен писмен проект за доклад по делото,който е бил връчен на страните по делото/определение №3504/05.03.2013г.,с което се съобщаване на страните проекта за доклад ,на основание член 140,ал.3 ГПК/,поради което съдът не е имал задължение да възпроизвежда съдържанието на последния и след като явилата се страна не е имала възражение по него, е стигнал до извода,че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение при провеждането на първото съдебно заседание.Наред с това, съдът е посочил,че ако съделителят П. В. е възнамерявал да прави доказателствени искания или да възразява срещу включването на някой от имотите или лицата в делбата,то е имал и процесуалната възможност да направи това с писмена молба,която да депозира по делото преди съдебно заседание.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос,и ВКС не е задължен да го изведе от изложението по член 284,ал.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитирания по-горе,сочен като правен въпрос от касатора,както и от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,същият е въпрос по същество,който се решава и преценява във всеки конкретен случай,с оглед на установеното с доказателствата по делото.Липсата на формулиран правен въпрос,относим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,само по себе си,е достатъчно основание за недопускането му до касационно обжалване.Относно посочената от касатора съдебна практика-решение по гр.д.№100/2008г. по описа на Врачански окръжен съд,от приложения от същото заверен препис/ само от пълномощника на касатора/,няма данни дали същото е влязло в законна сила,поради което е неотносимо съм хипотезата на член 280,ал.1,т.2 ГПК,на която се позовава касаторът в тази част от изложението си.
В раздел второ римско от изложението си,касаторът излага аргументи,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,като /цитирам/:
„Няма практика на Върховен съд по отношение на някои въпроси,свързани с разглеждането на настоящото дело,които са поставени и по-горе,като практика на въззивните съдилища , именно:
1.Какъв е минимално необходимия срок,с оглед смисъла на разпоредбата на чл.142,ал.1,изр.второ на ГПК,за да се даде възможност на страна,закъсняла с пристигането си да участва в делото?
2.Какво е значението на чл.142,ал.1,изр.второ вр. с чл.57,т.4 от ГПК:пристъпва се към разглеждане на делото след разглеждане на делата,по които страните са се явили,като се има предвид всички дела,насрочени за същия час или същата дата на провеждане на заседанието?
3.По какъв начин се отразяват в протокола за съдебно заседание констатациите и определенията на съда,съобразно изискванията на чл.150,ал.1 от ГПК:така както са направени в самото съдебно заседание или просто се възпроизвеждат като съдържание в протокола”
Като се излагат аргументи,че има нужда ВКС да се произнесе по отношение на добрата процесуална практика,която гарантира правата на страните в процеса,когато те желаят да вземат участие в него.
С оглед цитираното съдържание на тази част от изложението,касаторът формулира въпроси,на които иска касационният съд да отговори в настоящото производство,за да се стигне до така наречена от касатора добра процесуална практика.Тези въпроси са неотносими към решаващите мотиви на въззивното решение,тъй като с оглед горепосоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС,правният въпрос следва да е разрешен с въззивното решение,да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил правните изводи на съда,а не с изложението си касаторът да формулира правни въпроси,които както сам посочва са/цитирам/”свързани с разглеждането на настоящото дело”, и които иска да разреши касационният съд, с настоящото определение в производство по член 288 ГПК.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК на ответниците по касационната жалба В. В. и М. В. ,слева да се присъдят направените разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 830 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 08.10.2015г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1314/01.07.2014г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,осми състав,постановено по в.гр.д.№1071/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА П. И. В. да заплати на В. И. В. и М. Ц. В. сумата от 830 лева/осемстотин и тридесет лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: