О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 18.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 760 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. Р. Т. от [населено място] против определение № 1414 от 16 ноември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 960 по описа на окръжния съд в гр. Плевен за 2011 г., с което е върната въззивната жалба на Т. против решение № 1286 от 18 август 2011 г., постановено по гр.д. № 3913 по описа на районния съд в гр. Плевен за 2011 г.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото прегражда по-нататъшното развитие на делото, в противоречие е с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; допуснатият от частния жалбоподател пропуск за двуседмичния срок за обжалване се дължи на наличието на почивни дни и дни за отработването им в съответния период и грешката е допусната несъзнателно и е несправедливо да му се отнема правото на защита.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното определение съдът приел, че въззивната жалба е депозирана след изтичането на двуседмичния срок за въззивно обжалване.
Относимите обстоятелства са следните:
На 1 септември 2011 г. частният жалбоподател получил препис от решението на първоинстанционния съд. Въззивната жалба е подадена на 19 септември 2011 г., видно от пощенското клеймо. Съобразно правилото на чл. 259, ал. 1 ГПК, жалбата срещу първоинстанционното решение се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. Така е отразено и в съдебното решение, препис от което е получен от частния жалбоподател.
Частната жалба е неоснователна.
Законът в чл. 60, ал. 4 ГПК определя, че срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Или при получен препис на решението от частния жалбоподател на 1 септември 2011 г., четвъртък, присъствен ден, срокът за обжалването му изтича на 15 септември 2011 г., четвъртък, присъствен ден. Съображенията на частния жалбоподател за наличието на обявени почивни дни и съответно дни за отработване в относимия период, след като не засягат деня на изтичането на срока, не могат да имат каквото и да е отражение върху факта на пропускането на срока. Частният жалбоподател сам се е поставил в невъзможност да предизвика развиване на въззивно производство, поради което твърдението му за явна несправедливост на връщането на жалбата му, е явно неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1414 от 16 ноември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 960 по описа на окръжния съд в гр. Плевен за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: