О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 18.11. 2008 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осма година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Ани Саралиева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2968 от 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “У” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С.,район С. , бул. ”Ц” 125,бл.5,ет.5 срещу въззивното решение на С. окръжен съд,постановено на 04.03.2008г. по гр.д. №306/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено наличие на противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. С приложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК е представено решение №313/14.03.2005г.,постановено по гр.д. №2740/2003г. на ВКС,ІV ГО. Посочено е и решение №11/21.05.2001г. на Конституционния съд на Република България.
Ответникът по касационна жалба О. С. З. не е изразил становище по допускането на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
На касационно обжалване по реда на чл.290 ГПК подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК само онези въззивни решения,в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи,че същественият материалноправен въпрос,по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС касае приложението на §7,ал.1,т.6 ЗМСМА досежно обектите,които са общинска собственост и разграничението им с обектите-държавна собственост.
В постановеното от въззивния съд решение е прието,че процесният имот е станал общинска собственост още през 1991г. от момента на влизане в сила на §7,ал.1,т.6 ЗМСМА като обект от общинската инфрактруктура,предназначен за образователно и спортно обслужване на местното население. В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на ВКС е прието,че публичната държавна собственост предполага властнически правомощия и се осъществява в обществен интерес,т.е. че един обект се характеризира като публична държавна собственост или като частна държавна собственост според качеството на субекта,упражняващ правото на държавна собственост и предназначението на обектите трайно да задоволяват обществените потребности от национално значение. Именно от тези критерии за разграничаване на собствеността като общинска е изхождал и въззивният съд,а именно от качеството на субекта,на когото е било предоставено упражняването на правото и от предназначението на тези обекти,а именно дали същите задоволяват обществени потребности от местно или от национално значение. Действително въззивният съд е анализирал и разпоредбата на чл.10,ал.2 ЗНП и чл.10,ал.4 ППЗНП с оглед разграничението на учебните заведения и ослужващи звена с национално и местно значение на основата на даденото в чл.10,ал.4 ППЗНП лимитативно изброяване,но основният му решаващ извод е основан на констатацията за предназначението на процесния обект и субекта, който е упражнявал правата върху него към 1991г., т.е. изводите му се основават не на дефиниране на понятието “общинска собственост” по аргумент от противното от разпоредбите, касаещи понятието “държавна собственост”,както се поддържа в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,а на онези особености,които характеризират един обект като общинска собственост,разграничавайки го от обектите,задоволяващи сходни потребности,които обаче с оглед на своето предназначение представляват държавна собственост. В този смисъл не е налице противоречие по отношение на кретириите,съгласно които следва да бъдат разграничавани обектите-държавна и общинска собственост към момента на влизане в сила на §7 ЗМСМА. В същият смисъл е и даденото тълкуване в решение №11/21.05.2001г. на Конституционния съд,а именно,че по смисъла на §6 и §7 ЗМСМА и ЗОС обектите с местно значение задоволяват местни нужди, т.е. потребностите на жителите на общината,а не на населението на страната. Именно изхождайки от това становище въззивният съд е приел, че след като процесният имот е построен за нуждите на ОНС-гр. С. З. през 1981г. и е предаден за оперативно управление на същия ОНС през 1987г., то към момента на влизане в сила на ЗМСМА същият като обект с местно значение е представлявал общинска собственост и последващото му придобиване от държавата би могло да се извърши само посредством предвидените в закон правни способи.
Правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение досежно приложимостта на посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК правни норми съответствуват на тези в представеното със същото изложение решение на ВКС. Поради това настоящият състав приема, че посоченото в приложението към касационната жалба основание за допускането на постановеното от С. окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.290 и сл. ГПК въззивното решение,постановено на 04.03.2008г. по гр.д. №306/2007г. по описа на С. окръжен съд по подадената от “У”ЕАД касационна жалба вх. № 8082/17.04.2008г.
Председател:
Членове: