ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№58
София,26.01. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3484/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В” ЕООД гр. Д. и К Д. ” ЕООД) против въззивното решение на К. окръжен съд от 26.05.2008 год. по гр. д. № 199/2008 год., с което е оставен в сила решение № 17 от 07.01.2008 год. по гр. д. № 690/2007 год. на Районен съд гр. Д., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 8 от 22.05.2007 год. на управителя на „В” ЕООД, с която на основание чл. 328, ал. 1 т. 2 КТ е уволнен Е. А. М. от длъжност „инспектор инкасо”, същият е възстановен на длъжността заемана преди уволнението, в тази част въззвиният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е възстановил Е. А. М. на длъжност „инкасатор” и дружеството е осъдено да му заплати обезщетение, поради незаконно уволнение, на основание чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1945,68 лв. за периода 22.05.2007 год. – 23.11.2007 год.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че извода на съда, че по делото не е доказано реално съкращаване на щата за длъжността заемана от ищеца е постановен в противоречие с посочена съдебна практика.
Ответникът „В” ЕООД гр. Д. не е подал писмен отговор по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно, с което е потвърдено решението на първонстанционния съд, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият иск е оценяем, но обусловен от първите два, намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1 ,т. 1, т. 2 и т. 3 КТ въззивният съд е посочил, че с допълнително споразумение ищецът е бил преназначен на длъжността „инкасатор”. С атакуваната заповед работодателят е прекратил трудовото му правоотношение от длъжността „инспектор И. ”, каквато ищецът не е заемал към момента на прекратяване на трудовия договор. Само на това основание съдът е посочил, че заповедта за уволнението се явява незаконосъобразна. Изложени са и съображения, че работодателят не е доказал реално съкращаване на щата за длъжността „инкасатор”, заемана от ищеца към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед длъжностното разписание от 01.11.2006 год., по което за тази длъжност са били предвидени 16 бройки.
В изложението за допускане на касационно обжалване, като съществен материално правен въпрос, за който се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с представената съдебната практика се сочат обстоятелствата, при които работодателят може да прекрати трудовото правоотношение поради „съкращаване на щата”, неправилно възприети от съда, като недоказани. Разрешаването на въпроса относно доказване фактическия състав на посоченото уволнителното основание е изцяло в зависимост от установените по делото факти, които за всеки отделен случай са различни, затова и решаването му се влиае от конкретните доказателства по делото. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представените от жалбоподателя съдебни решения касаят конкретни казуси, разрешени при конкретна фактическа обстановка, които не обосноват противоречива съдебна практика по чл. 328, ал. 1, т. 2, пред. 2 КТ. Обжалваното съдебно решение не влиза в противоречие с представените съдебни решения относно фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради „съкращение на щата”. Различията в крайните изводи са повлиани от различните фактически обстоятелства и тяхната конкретна преценка от съда, обстоятелства относими към правилността на решението, които нямат отношение към приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.05.2008 год. по гр. д. № 199/2008 год. на К. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ