ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58
гр. София, 04.11. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 4116 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Н. С. и Г. Н. А. от гр. В. срещу решение № 633 от 13.06.2008 г. по гр. д. № 160/08 г. на Окръжен съд гр. В.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни в процеса.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата ОС ”З” гр. В. и Община гр. В..
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
З. С. и Г. А. са предявили срещу О. гр. В. и Община гр. В. иск с правно основание чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване, че имат право да им бъде възстановена собствеността върху овощна градина от 14 дка в м. “О” на кв. Галата, В. Правото си на собственост установяват с нот. акт № 4 от 20.07.1965 г., с който наследодателят им Н. С. придобил по замяна 5 дка овощна градина в м. Баир баши” срещу негова овощна градина от 14 дка в землището на с. Г., м. “О”. С обжалваното решение Окръжен съд гр. В. е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил иска.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае разпоредбата на чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ, а от тук и дали е необходимо да се доказва осъществяване на непрекъснато давностно владение до замяната на имота. Основанието за допустимост на касационното обжалване посочено от касатора е по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В тази хипотеза законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни въззивното решение със сочената практика. Въззивният съд е приел, че представените писмени доказателства не доказват правото на собственост на ищците. Не било доказано непрекъснато владение от наследодателя им върху имота в периода от 1932 г. до 1965 г., както и че получения в замяна имот е върнат. С решение от 28.12.2005 г. по гр. д. № 2407/04 г. на ВКС ІІ ГО е прието, че в производството по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ ищецът трябва да докаже че неговият наследодател е бил собственик на претендирания имот чрез писмени доказателства – нот. актове, делбени протоколи, молби – декларации за членство в ТКЗС, емлячни и данъчни регистри и други писмени доказателства. Няма противоречие между цитираното решение и постановеното от въззивния съд, а преценка дали представеното доказателство установява правото на собственост на наследодателя.
Другото посочено от касатора основание е по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В приложението се твърди, че въпросът за доказателствената стойност на протокола на ТПС комисия при липса на друг писмен документ за собственост по смисъла на чл. 12 ал. 7 ЗСПЗЗ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. ВКС счита, че не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. В чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ са посочени доказателствата с които правото на собственост се доказва. Няма различие в съдебната практика по въпроса за прилагане на правните норми, поради което жалбата е недопустима и на това основание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 633 от 13.06.2008 г. по гр. д. № 160/08 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: