О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София 21.01.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 13 януари 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 597/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 141 от 25.06.2008 г. по гр.д. № 178/08 г. на Сливенския окръжен съд е оставено в сила решение № 198 от 27.12.2007 г. по гр.д. № 100/05 г. на Районен съд К. , с което е отхвърлен предявеният от О. К. против ОбСЗГ гр. К. при участието на РУГ – Сливен и ДЛ “Т” иск с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ за установяване правото на О. К. на възстановяване на собствеността върху гора с площ 1 500 дка в м. ”К” в землището на с. С. , община К.. Прието е, че заявените за възстановяване гори представлявали т. нар. ”балталъци”. По отношение на тези гори общините са имали само предоставено вещно право на вечно ползуване, като собственик е била държавата. Изводът е основан на анализ на представения по делото договор от 01.04.1926 г. за подялба на недвижим имот, подлежащ на съвместно правоползуване и правовладение, с който е извършено разпределение на ползуването на гора в м. “К”, предоставена за ползуване на няколко села с протокол от 1907 г. и оставена им за ползуване с протокол от 1911 г. на Русенския апелативен съд.
Касаторът счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като относно разрешеният с него въпрос за правото на собственост върху г. липсва съдебна практика на ВКС предвид обстоятелството, че при действието на ГПК/ отм./ решенията по искове по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ са били изключени от касационен контрол. На следващо място сочи, че като е възложил на ищеца тежестта да установи, че процесните гори не са балталъци, съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие със съдебната практика.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разпределянето на доказателствената тежест между страните в производството по иск с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ се подчинява на общите правила на гражданския процес, доколкото в специалния закон не е установено друго. По този въпрос съществува трайно установена практика, според която всяка от страните носи доказателствената тежест за установяване на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. При постановяване на атакуваното решение въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Изхождайки от понятието “общински гори”, дефинирано в законите за г. от 1897 г., 1904 г., 1922 г. и 1925 г. е направил извод, че то включва две групи имоти: т. нар. балталъци – гори, които са били предадени от незапомнени времена на общините или населените места за вечно ползуване, и частни гори / придобити по покупка, дарение или завещание/. С оглед на това е приел, че в тежест на ищеца е да установи, че заявените от него за възстановяване гори са били със статут на частни, тъй като само върху тях общината е имала право на собственост. По отношение на балталъците общините са били титуляри на ограничено вещно право на ползуване, което не подлежи на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ – §5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ. Следователно, въззивното решение не е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС по въпроса за подлежащите на доказване факти и разпределяне на доказателствената тежест, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Действително при действието на ГПК от 1952 г./ отм./ въззивните решения по искове с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ бяха изключени от касационно обжалване/ чл. 218а, ал.1,б.”а”/, но ВКС е имал повод да вземе становище по въпроса за собствеността на балталъците при разрешаване на спорове между държавата и общини за собственост на възстановени в полза на община г. по реда на ЗВСГЗГФ / решение № 938/ 05.12.2008 г. по гр.д. № 3341/07 г. на І г.о., решение № 675 от 21.06.2007 г. по гр.д. № 628/06 на ВКС, І г.о./, в които е прието, че макар и включени в обхвата на понятието “общински гори”, балталъците не са били собственост на общините, а спрямо тях последните са имали само ограничено вещно право на ползуване. В този смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора материалноправен въпрос.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 от 25.06.2008 г. по гр.д. № 178/08 г. на Сливенския окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: