ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58
София 03.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 458/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Георгиев Я. – Е. с фирма “Картел – В. Я. ” – гр. В. срещу Решение № 84 от 14.ІV.2008 г. по т.д. № 46/ 2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 444 от 3. ХІ.2007 г. по т.д. № 223/ 2007 г. на Варненски окръжен съд, с което Е. ”К” – гр. В. е осъден да заплати на Е. ”Д” – гр. Д. сумата 14 704.60 лв. – цена на адитиви за влагане в продукти на ХВП, със законната лихва от 22.ІІ.2007 г. Жалбоподателят излага съображения в подкрепа на оплакването, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и е необосновано.
Жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като счита, че нормите, уреждащи отношенията на страните с оглед периода на възникване на правния спор, произтичат от нова нормативна уредба, наложена след приемането на страната ни в ЕС, като в сферата на производството на храни са приложими разпоредбите на Регламенти на Европейския парламент и на Съвета на Европа №№ 852/ 2004 г. и 178/ 2002 г., които се прилагат пряко за страните – членки. Жалбопо – дателят обосновава, че разпоредбите на Регламентите са възпроизве – дени в Закона за храните, Закона за народното здраве и Наредба № 5/ 25.V.2006 г. за хигиена на храните, по прилагането на чиито норми, характера им и съотношението им с общите правила на ТЗ и ЗЗД, няма постановена съдебна практика.
Ответникът по жалбата В. Георгиев Я. – Е. ”К” – гр. В. не изразява становище по същата, нито по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи съществените материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въз основа данните по делото може да се приеме, че тези въпроси са: за доказване на недостатъци на закупени адитиви за влагане в продукти на ХВП какво е значението на незабавното уведомяване на продавача, че не отговарят на изискванията за такъв вид стоки, приложими ли са общите правила на ЗЗД и ТЗ, доколкото страните не са уговорили различна от законовата процедура при продажба на вещ с недостатъци или действието им е дерогирано от специалните закони, уреждащи производство и търговия с храни.
За да уважи иска за заплащане цената на адитиви за влагане в продукти на ХВП и да не уважи възражението на купувача за лошо качество, въззивният съд е посочил, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 324 ТЗ, съответно чл. 193 – 197 ЗЗД. Въз основа на доказателствата е приел, че на 1.ІІ.2007 г. купувачът е уведомил по факса продавача за промяната в органо-лептичните показатели на адитивите, за което му е изпратил препис от съставен от своя комисия Констативен протокол № 1/ 15.І.2007 г., с което не е спазил изискването за незабавност по чл. 324 ТЗ. Съдът е посочил, че уведомителното писмо (от 5.ІІ.2007 г.) не съдържа покана за съвместен оглед на стоката или искане за съдействие за установяване на твърдяните недостатъци и е заключил, че бездействието на купувача, изразяващо се в непредприемане на редовно уведомяване на продавача, респ. на действия по надлежно установяване на сочената негодност на стоката по начин, който обвързва продавача, не намира опора в разпоредбите на ЗХраните и води до отпадане на отговорността на продавача за недостатъци, поради което е основателен искът за неплатената цена на адитивите.
Като е засегнал изложените съществени материалноправни въпроси, съдът не се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. Отношенията на страните са се развили преди 1.І.2007 г., поради което е неоснователен доводът на жалбоподателя, че произтичат от нова нормативна уредба, наложена след приемането на страната ни в ЕС, поради което са приложими разпоредбите на посочените Регламенти на Европейския парламент и на Съвета на Европа, които се прилагат пряко за страните – членки. Несъстоятелен е доводът, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, защото разпоредбите на посочените Регламенти са възпроизведени в Закона за храните, Закона за народното здраве и Наредба № 5/ 25.V.2006 г., по прилагането на които няма съдебна практика, включително за съотношението им с общите правила на ТЗ и ЗЗД. Като е съобразил общите законови разпоредби за правата на купувача за недостатъци, съдържащи се в ЗЗД и в ТЗ, съдът е изложил обосновани съображения защо приема, че същите следва да намерят приложение и не е уважил възражението на купувача, че ЗХраните не изисква надлежно уведомяване на продавача за констатирани недостатъци, още повече, че отношенията на страните са се развили преди 1.І.2007 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 84 от 14.ІV.2008 г. по т.д. № 46/ 2008 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: