О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 58
гр.София 03.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 647/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С”Е. , гр. П., подадена ч. процесуалния му представител адвокат Кр. Руев от АК-Кюстендил срещу решението на Софийски апелативен съд № 26/19.05.2008 год., постановено по гр.дело № 2153/2007 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Пернишкия окръжен съд от 18.07.2006 год. по гр.дело № 124/2005 год. апелативният съд е решил спора по същество, като е осъдил ответника-касатор да заплати на „Б”ООД, гр. Р. на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 139 834,08 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка – горещо поцинковане на мантинели тип СПО-97 ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски в размер на 17 398,37 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е преценил данните по делото и необосновано в решението си е приел, че между страните са възникнали правоотношения по договор за изработка, въпреки липсата на писмен договор и подпис на представител на ответника на едностранно
съставената от ищеца фактура № 5177/23.04.2004 год. Навежда доводи, че искът не е доказан и по размер, тъй като липсата на писмен договор не позволява да се установи цената на извършената работа. Позовава се и на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в забраната предвидена в чл.133, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ относно допустимостта на гласни доказателства за установяване на договори на стойност над 1 000 лева, нарушение на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ поради необсъждане в цялост на събраните по делото доказателства, довело до необоснованост на въззивното решение, както и на неправилна правна квалификация на предявения иск с оглед на това дали се касае за договор за изработка или за продажба на процесните поцинковани мантинели.
В допълнително изложение жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като се позовава на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС и значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „Б”ООД, гр. Р. в подадения писмен отговор излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, но въпреки нейната редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/т.3/.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивният съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл
твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е уважил предявения иск, като е направил решаващия извод, че ответникът дължи цената за изпълнението на възложена му от ищеца работа във връзка с извършеното горещо поцинковане на предоставените му мантинели тип СПО-97, предназначени за обекти на „Главбулгарстрой-Инфраструктурно строителство”. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства наличието на валидно облигационно правоотношение между страните във връзка с договор за изработка, при което положение възложителят дължи съответната насрещна престация, изразяваща се в стойността на извършената работа. Изхождайки от изложените в исковата молба фактически основания и петитум, правилно съдът е квалифицирал предявения иск по чл.266, ал.1 ЗЗД и въз основа на събраните по делото доказателства е приложил материалния закон. Размерът на дължимата цена е определена съобразно заключението на назначената по делото експертиза/което не е оспорено от страните/ на база единичната цена по разходна норма за горещо поцинковане.
С оглед на изложеното, макар да не е изрично формулиран от касатора, същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос е възникнали ли са между страните правоотношения по договор за изработка при липсата на писмен договор и подпис на ответника в издадената от ищеца процесна фактура. По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от визираните в чл.280, ал.1 ГПК изисквания. Постановявайки своя съдебен акт, апелативният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона и константната съдебна практика. Преди всичко, в случая не се касае за формален, а за консенсуален договор и сключването му може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В тази връзка писмената форма има само доказателствено значение, а липсата на подпис върху издадената фактура не касае действителността на договора. Данните по делото сочат, че възлагането на работата /горещо поцинковане на предоставени метални елементи за мантинели тип СПО-97/ ответникът е извършил по телефона и след полагането на цинковото покритие в базата на ищеца в Радомир изделията са били експедирани директно за обектите на „Главбулгарстрой-Инфраструктурно строителство”, с когото „С”Е. , гр. П. има договор за доставка на процесните
изделия. Представените по делото 19 броя двустранни протоколи, съставени през процесния период между представители на ответника и „Г”, по безспорен начин доказват получаването на описаните в тях поцинковани изделия за стоманена предпазна ограда „С”. Посочените писмени документи установяват факта на извършената от ищеца работа, която е приета без забележка по отношение на качеството от ответника-възложител и неговия съконтрахент-краен потребител на процесните изделия. В тази връзка без значение е липсата на писмен договор между страните, тъй като фактът на извършената и приета работа, обосноваващ извода за наличие на облигационна връзка между страните по делото е установен с други писмени доказателства, поради което неоснователно се явява поддържаното от касатора становище за нарушение на забраната, предвидена в чл.133, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Ето защо, неотносими към настоящия спор са посочените в касационната жалба решения по приложението на цитирания текст.
По настоящото дело съдът е извършил преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства и съобразявайки разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД е направил извода за основателност на предявения иск. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо оплакванията на касатора за необоснованост, изразяваща се в погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по чл.281, т.3 ГПК поради неговата неправилност, но не и основания за допускане на касационно оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка неотносима в случая е и сочената съдебна практика по приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения материалноправен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 26/19.05.2008 год., постановено по гр.дело № 2153/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: