О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 28.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 739/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “М” ООД – гр. В. срещу решение №241 от 06.10.2008г. по гр.д.400/08г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение №39/07.05.2008г., по гр.д.952/07г. на Великотърновски окръжен съд за отхвърляне на предявените от Н. Г. Т. против “ М. енд трейдинг”ООД- гр. В. иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД – за заплащане сумата 38000лв., получена на основание договор за заем и иск с правно основание чл.86 ЗЗД – дължими лихви за забава за периода – 10.04.2007г. до предявяване на иска – 25.09.2997г. за сумата 2035лв. и вместо него е постановено уважаване на тези искове.
Ответникът по касационната жалба- Н. Г. Т. от гр. В. е на становище, че същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, тъй като не са налице сочените основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът лаконично е посочил, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – спорът бил решен противоречиво от окръжен и апелативен съд – гр. В., тъй като единия отхвърлил, а другия уважил претенцията. Посочен е още и текста на чл.280, ал.1 т.3, “ алтернатива 1” ГПК – делото било от значение за точното прилагане на чл.240 ЗЗД, обосновано с въпроса “ допустимо ли е без наличие на писмен договор, без наличие на разписка за получаване на сума от заем, без наличие на предпоставка за вземане на заем – решение на общото събрание на съдружниците на “М” ООД, да се приеме, че има даден и получен заем съгласно чл.240 ЗЗД. Други доводи не са развити.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е посочил съобразно изискването на нормата съществения материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, който се дефининира като определящ решаващия извод на съда и обуславящ изхода на спора. Наличието / както е твърдяла страната/ на противоречива практика на съдилищата се извежда именно от противоречивото разрешаване на този въпрос. Дори и да се приеме, че касаторът е поддържал като такъв общо поставените въпроси, изведени от обхвата на задължителната преценка, осъществявана от съда за основателност на предявения иск, като: допустимо ли е без наличие на писмен договор за заем, без наличие на разписка за получаване на сума от заем, без наличие на предпоставка за вземане на заем – решение на общото събрание на съдружниците на “М” ООД, да се приеме, че има даден и получен заем, то те не са обвързани от конкретни доводи за противоречиво дадено разрешение от въззивния съд по тях, нито е поддържана връзка с конкретно посочена практика на съдилищата, които да водят до извод за обосноваване на приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК. Дотолкова, доколкото сочените като противоречиви решения на окръжния и апелативен съд не са индивидуализирани, но от общия контекст на изложението може да бъде направен извод, че се визират решенията постановени по конкретния правен спор, то следва да се отбележи, че този довод е неотносим към настоящето производство, тъй като е ирелевантен спрямо предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Решенията постановени по конкретен правен спор по реда на инстанционния контрол не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспенсивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, а в поредността на тяхното постановяване решението на първостепенния съд е било и отменено, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това тези решения като постановени по един и същ правен спор определят единствено процесуалния способ за приключване на делото с влязло в сила решение, което ще съставлява такава практика, тъй като само такова решение може да формира сила на пресъдено нещо.
Касаторът не е развил релевантен довод и за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност / а не както неправилно е посочила страната при алтернативност/. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. В случая касаторът не обосновава довод относно тълкуване на нормата на чл.240 ЗЗД, още повече, че общо посочените от него въпроси във връзка с нейното приложение касаят единствено фактическите констатации на съда по спора и съставляват твърдение на страната, свързано с неправилност на съдебния акт и имат относимост към нормата на чл.281 ГПК, но не обосновават приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №241 от 06.10.2008г. по гр.д.400/08г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: