О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 580
София, 12.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 6 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 446/2009 година.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Г. М. М. от гр. С. срещу разпореждане от 10.04.2009 г. по гр. д. № 667/2008 г. на окръжен съд Добрич, с което е върната касационна жалба срещу постановеното въззивно решение подадена от М. като нередовна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
С решение от 11.07.2008 г. по гр. д. № 79/2007 г. Каварненски районен съд е отхвърлил предявения от касатора срещу ОСЗГ гр. Ш. и община Ш. установителен иск за собственост върху имот с площ от 3606 кв. м. в местността “Д”, в землището на с. Д. заснета с № 0* по картата на землището и признаване правото на възстановяване на собствеността върху него в стари реални граници. Съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, но искът е неоснователен тъй като не е установено имотът да не е заявяван за възстановяване през ОСЗГ и съответно срокът за това да е пропуснат, а също така касаторът е поддържал, че баща му е установил владение върху имота, тъй като е бил със статут на два парцела и съседен на закупения от него същата година парцел **** в кв. 7 по плана на селото от Я. К. Имотът е бил изключен от регулация на основание ПМС 216/1961 г., с това статутът му от селищен е променен на земеделски. Ищецът не е поддържал наследодателят му да е бил собственик на имота към момента на кооперирането му.
С решение от 10.12.2008 г. по гр. д. № 667/2008 г. Добрички окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение. Допълнил е правните изводи с това, че след като владеният от наследодателя на касатора имот е бил изключен от регулацията, по отношение на него е бил неприложим придобивния способ давностно владение по разпореждане на закона. ЗСПЗЗ придава значение само на онова давностно владение, което е установено на основание частен писмен договор – чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, а в случая такъв договор между собственика и наследодателят на касатора не е бил сключен.
Недоволен от решението касаторът е подал касационна жалба, в която поддържа че предявеният иск не е по чл.11, ал. 2 ЗСПЗЗ, а е установителен иск за собственост към момента на предявяване на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК. В представеното изложение след оставяне на касационната жалба без движение и в изпълнение на даденото му указание не е посочил и мотивирал нито една от предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При така установените данни въззивния съд в изпълнение правомощията си по чл. 285 ГПК е направил правилна преценка за това, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и е разпоредил връщането й.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА срещу разпореждане от 10.04.2009 г. по гр. д. № 667/2008 г. на окръжен съд Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.