О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
гр. София, 12.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2194 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Мария Тайчева срещу определение № 134 от 22.04.2015г. по ч. т. дело № 93/2015г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение, с което е отменено определение № 85 от 23.02.2015г. по т. дело № 62/2014г. на Окръжен съд Ямбол и вместо това са спрени принудителното изпълнение на издадената по ч. гр. дело № 1541/2014г. на Районен съд Ямбол заповед за незабавно изпълнение и изпълнително дело № 20148780400466 на ЧСИ И. Х. с рег. № 878 до приключване с влязло в сила съдебно решение на производството по т. дело № 62/2014г. на Окръжен съд Ямбол.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост на въззивното определение, евентуално за неговата неправилност. В приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са релевирани доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата А. В. Р. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваният въззивен съдебен акт не подлежи на касационен контрол.
Определението на въззивния съд, с което е отменено първоинстанционното определение и е спряно принудителното изпълнение на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителното дело до приключване с влязло в сила съдебно решение на производството по установителния иск по реда на чл. 422 ГПК на основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 245, ал. 1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване поради това, че не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3 ГПК. С въззивното определение не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото със заповедта за изпълнение вземане, поради което не попада сред визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове, които могат да бъдат атакувани с частна касационна жалба. Определението не е от категорията и на предвидените в чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК актове, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането – предмет на заповедното производство и на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск, а само се гарантира защитата на длъжника срещу евентуалната незаконосъобразност на предприетото въз основа на заповедта за изпълнение изпълнително производство до приключване на производството по чл. 422 ГПК за съдебно установяване на вземането.
Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Посочената задължителна практика на ВКС намира приложение към определението на Апелативен съд Б. поради това, че предмет на двете инстанционни производства е искане за спиране на изпълнително дело, образувано въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени в рамките на заповедно производство по чл. 417 ГПК. Доколкото производството по иск, предявен на основание чл. 422 ГПК, представлява продължение на заповедното производство, инстанционният контрол относно определението по молбата за спиране на изпълнението, подадена в исковото производство, трябва да е съответен на инстанционния контрол, когато искането за спиране на изпълнението е направено пред заповедния съд.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 134 от 22.04.2015г. по ч. т. дело № 93/2015г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред ВКС, Търговска колегия, друг тричленен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.