О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 12.12. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1671 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на третото лице помагач В. М. И. против Решение № 739 от 28.03.2018г. по в.гр.д.№ 5119/2017г. на САС, ГО, 1 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 14549/2015г. на СГС за уважаването на иска с правно основание чл.288,ал.1 КЗ-отм., предявен от С. И. С. против „Гаранционен фонд“ за сумата 20 600лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Искането е за отмяна на решението и отхвърлянето на иска или намаляване на присъденото обезщетение със законните последици. Твърдението е за необоснованост на изводите на въззивната инстанция относно приетия размер на обезщетението, за необоснованост на мотивите при отчитане на възрастта на пострадалия и при преценката на интензитета и продължителността на болките, които според касатора не са по-големи от обичайните при подобен вид увреждания и за отсъствие на съображения как увреждането се е отразило върху начина на живот и психиката на ищеца. Поддържа се, че не са преценени обективните фактори от социално-икономическата среда и определеното като глобално обезщетение от 60 000лв. е явно несправедливо, прекомерно завишено, тъй като платеното извънсъдебно репарира изцяло вредите. Касаторът се позова на съдебна практика, в която при идентични според него случаи, е определен по-нисък размер на обезщетението.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани.
2/Когато въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236,ал.2 ГПК за мотивиране на решението и разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания. Твърди се противоречие с конкретно посочени решения по чл.290 ГПК, както и с т.19 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС.
3/Нарушен ли е общественият критерий за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД, ако размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с конкретните факти и обстоятелства по правния спор /вкл. възрастта на пострадалия, социален живот, стандарт на живот преди и след увреждането, обществено икономическата конюнктура и общественото разбиране за справедливост/, както и със съдебна практика по сходни казуси. Касаторът се позовава на противоречие с посочени решения по чл.290 ГПК и при условията на евентуалност – на липса на съдебна практика, тъй като разрешаването на материалноправните въпроси ще допринесе за правилното приложение на законите и за развитието на правото.
4/Твърди се, че е налице и приложното поле на разпоредбата на чл.280,ал.2,предл.последно ГПК – очевидна неправилност на решението. Посочва се, че съображенията за очевидната неправилност са наведени в касационната жалба и изложението и се свеждат до очевидната несправедливост на определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 60 000лв.
В писмен отговор ищецът С. С. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
Писмен отговор е постъпил и от Гаранционния фонд, който също счита, че не са налице никакви основания за допускане на касационното обжалване и че решението е постановено в съответствие с материалния закон, постоянната съдебна практика и е обосновано.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е мотивирала, че описаните в присъдата по н.а.х.д.№ 1418/2015г. на Пловдивския РС телесни увреждания, причинени на ищеца – средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на тялото на дясната бедрена кост, фрактура в областта на шийката на дясната петна кост, деколман на дясна подбедрица, на дясна лумбална област и на дясно бедро, са част от състава на санкционираното нарушение, поради което произнасянето в присъдата обвързва гражданския съд. Кредитирала е заключението на приетата медицинска експертиза, която е установила, че ищецът е бил опериран, било му е забранено за срок от три месеца да стъпва на десен крак, както и че счупването на бедрената кост е ограничило движенията за срок от три месеца, а счупването на петната кост – за срок от пет месеца. Установено е чрез експертизата, че през октомври 2014г. ищецът е претърпял нова операция поради некротична рана на дясната глезенна става, както и че е получил посттравматично разстройство като общо лечебният период е бил пет месеца, придружен с болки – интензивни след травмата и през рехабилитационния период. САС е обсъдил и факта, че в периода на щадене на десния крайник ищецът е изпитвал дискомфорт в ежедневието и е имал нужда от чужда помощ, съобразил е и остатъчните последици – болки в десния крак, ограничени движения в дясната колянна става, трайно намален обем при движенията на дясна глезенна става и трайни белези на десния глезен и ляв лакът. Приетите за доказани обективни факти – че на 36 годишна възраст пострадалият е претърпял две счупвания и множество отлепяния на кожата, търпените болки по време на възстановяването, продължаващите и понастоящем затруднения в обема на движение, първоначалната необходимост от чужда помощ и неудобството младият мъж да живее с нарушена двигателна възможност на дясната глезенна става, са мотивирали въззивния състав да приеме за справедливо обезщетение в размер на 60 000лв. при съобразяване и на конкретните индивидуални субективни изживявания на ищеца и стандарта на живот в страната. От тази сума, след приспадане на доброволно изплатената сума от 39 400лв., исковата претенция е счетена за основателна за сумата 20 600лв., какъвто е размерът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Първият поставен като процесуалноправен въпрос е твърдение за допуснати процесуални нарушения при обосноваване на изводите на въззивната инстанция, който е основание за касиране на решението, но не и предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Въззивната инстанция е изложила собствени фактически и правни изводи. Препращане на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд не се съдържа в обжалвания акт, поради което вторият въпрос е изцяло несъответстващ на съдържанието на въззивното решение. Като некореспондиращ на правните аргументи, обусловили изхода на спора, той също не може да изпълни ролята на обща предпоставка за допускане на обжалването.
Преценката дали общественият критерий за справедливост е нарушен при определянето на процесното обезщетение е дължима от ВКС по съществото на спора след допуснато касационно обжалване. Третият въпрос е по правилността на решението, не е формулиран като принципен материалноправен проблем, от което пряко произтича невъзможността той да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция е да изведе правният проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето по правилността на въззивното решение.
Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди, на която касаторът акцентира произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Поради отсъствие на общата предпоставка съставът на ВКС не дължи произнасяне по въведените в изложението допълнителни основания.
Д. за очевидна неправилност в случая също не обосновава приложното поле на касационното обжалване.
Касаторът неправилно отъждествява очевидната неправилност с предпоставките за допускане до касация в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК. Общата предпоставка за допускане до касация на основание чл.280,ал.1 ГПК не е тъждествена на очевидната неправилност, нито последната е идентична на отменителните касационни основания по чл. 281,т.3 ГПК. Тя не се състои и в оспорването от страната на фактическите и правни изводи на въззивния състав. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване следва пряко да явства от мотивите на обжалвания акт, да е очевидна при техния прочит, а не да предпоставя детайлна проверка и анализ на доказателствата и обстойна преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото.
Ищецът С. С. не е претендирал разноски за производството. Такива са поискани от ГФ за изготвянето на отговор на касационната жалба от юрисконсулт, поради което касаторът следва да заплати сумата 150 лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 739 от 28.03.2018г. по в.гр.д.№ 5119/2017г. на САС, ГО, 1 състав.
Осъжда В. М. И. да заплати на Гаранционния фонд сумата 150лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: