1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
С., 13.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Л. И.
ч. т. дело № 443/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Б. М. Ц. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Й. Х. от АК [населено място], срещу определение № 43 от 31.03.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено т. д. № 294/2011 г., с което се оставя без разглеждане касационната й жалба, подадена срещу решение № 643 от 29.12.2010 г. на Плевенски окръжен съд по в. гр. д. № 362/2009 г., с което е потвърдено решение № 564/25.02.2009 г. по гр. д. № 3 061/2008 г. на РС [населено място], с което е отхвърлен отрицателният установителен иск на Б. М. Ц. срещу Ц. С. Р. за недължимост на сумата от 6 021 лв. по запис на заповед.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната касационна жалба по същество.
Ответникът по частната жалба – Ц. С. Р. – Д. не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалвания съдебен акт ВКС,ТК, второ отделение е оставил без разглеждане подадената касационна жалба от Б. М. Ц. от [населено място], като е приел, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Пред първоинстанционния съд е предявен отрицателен установителен иск от Б. М. Ц. срещу Ц. С. Р. – Д. за недължимост на сумата от 6 021 лв. по запис на заповед от 03.06.2007 г. Предмет на касационно обжалване е било въззивно решение, с което ПОС се е произнесъл по иск, с цена под 10 000 лв. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. не подлежат на касационен контрол.
В частната жалба се поддържа, че в конкретния случай се касае за гражданскоправен спор между физически лица и неправилно ВКС е квалифицирал делото като търговско. И тъй като предявеният отрицателен установителен иск за недължимост за сумата от 6 021 лв. надхвърля 5 000 лв., жалбоподателят счита, че по отношение на въззивното решение е допустим касационния контрол.
Правилен и законосъобразен се явява направения извод от състава на ІІ ТО на ВКС, че в случая е касае за търговска сделка, по отношение на която е недопустимо касационно обжалване, с оглед размера на предявения иск. Съгласно чл. 286, ал. 2 ТЗ търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В конкретния случай, дължимостта на сумата, предмет на отрицателния установителен иск произтича от запис на заповед, която е търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, т. е. с оглед цитираните норми запис на заповед между физически лица е търговска сделка. В този смисъл доводите на жалбодателя са неоснователни.
Тълкуването на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК, според който по действащия до изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК процесуален ред се приключват висящите производства налага извода, че цитираната преходна разпоредба не визира висящите производства въобще, а само висящите в касационната инстанция. Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно решение по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв., е подадена 10.02.2011., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост.
При тези фактически данни, определение № 43 от 31.03.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено т. д. № 294/2011 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 43 от 31.03.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено т. д. № 294/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: