О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 13.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.09. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 2808 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез адвокат Л. Г., с вх.№4689 от 24.04.2013 г. на Софийския апелативен съд срещу определение №761 от 01.04.2013 г. по ч.гр.д.№1200/2013 г. на Софийския апелативен съд, ГО, ІV състав, с което е потвърдено определение от 29.11.2012 г. по т.д.№1787/2008 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-1 състав, с което на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК е върната въззивната жалба на настоящия частен жалбоподател. С обжалваното въззивно определение Софийският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че в срока по чл.262, ал.1 ГПК жалбоподатеят [фирма] е внесъл само сумата 820 лв., представляваща част от указаната му държавна такса в размер на 1 635.76 лв. Останалата част не е внесена в продължения на основание чл.63 ал.1 ГПК срок за внасяне на държавната такса, поради което правилно Софийският градски съд е приложил разпоредбата на чл.262, ал.2,т.2 ГПК и е върнал въззивната жалба.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като представеното платежно нареждане за част от държавната такса представлява нова нередовност, за която съдът е бил длъжен да даде указания за отстраняването й. Подържаните основания за достъп до касация следва да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Формулира процесуално-правния въпрос за задължението на съда да остави въззивната жалба без движение и да даде нови указания за отстраняване на новата нередовност на жалбата, когато жалбоподателят в изпълнение на указанията на съда е представил платежно нареждане за внесена държавна такса, но въпреки това съдът прецени, че в представеното платежно нареждане е налице нередовност.
Ответникът оспорва частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираният правен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото не е обусловил правните изводи на съда. С представеното платежно нареждане за внасяне на част от указаната от съда държавна такса въобще не е налице нова нередовност на въззивната жалба. Такава ще е налице, когато страната е изпълнила дадените от съда указания, но той е преценил, че те са изпълнени неточно. В случая самият жалбоподател в молбата си с вх.№113588 от 02.11.2012 г. е посочил, че внася част от указаната му държавна такса, като за останалата част е поискал продължаване на срока за внасянето й. Съдът е върнал въззивната жалба, поради невнасянето на цялата държавна такса и в продължения на основание чл.63, ал.1 ГПК срок. Настоящият частен жалбоподател не е внесъл цялата държавна такса, не защото не са му били дадени указания за внасянето й в пълния размер, а защото е чакал уведомление от съда за продължаване на срока за внасянето й. Такива доводи са и правени в частната му въззивна жалба.
Формулираният правен въпрос освен ,че не е обусловил правните изводи на въззивния съд, е и недопустим, тъй като се прави за първи път в касационното производство.
Не са налице и допълнително подържаните основания за достъп до касация. С представеното определение №463 от 07.08.2009 г. по ч.гр.д.№206/2009 г. на ВКС, І Г.О. касационният съд се е произнесъл по въпроса за задължението на съда да посочи неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията на съда при неотстраняване нередовността на частната жалба, какъвто въпрос не е поставен с настоящата частна касационна жалба. По въпроса за нередовността на жалбата, за задълженията на съда да я съобщава на страната и за последиците от неизпълнението от страна на жалбоподателя на тези указания има изключително богата и непротиворечива съдебна практика. Нормата на чл.262, ал.2,т.2 във вр. с чл.261,т.4 ГПК е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване, поради което не е налице и подържаното допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №761 от 01.04.2013 г. по ч.гр.д.№1200/2013 г. на Софийския апелативен съд, ГО, ІV състав, с което е потвърдено определение от 29.11.2012 г. по т.д.№1787/2008 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-1 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: