2
определение по ч.гр.д.№ 558 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 14.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 558 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. К. Т. срещу определение № 282 от 04.07.2012 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о., постановено по ч.гр.д.№ 301 от 2012 г., с което е оставено без уважение искането на Д. Т. за освобождаването й от държавна такса по частна жалба в размер на 5 лв.
В частната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и се моли същият да бъде отменен, като ВКС разясни в какви случаи се прилага чл.83, ал.2 от ГПК и в кои не спрямо безработни лица.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид изложеното в жалбата, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на ВКС, Второ г.о. на 16.07.2012 г., а частната жалба е подадена по пощата на 23.07.2012 г./ и срещу акт на състав на ВКС, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възрастта и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението на ищеца и жалбоподателя за внасяне на държавна такса по подадени искови молби и жалби.
В случая ВКС, Второ г.о., след като е преценил всички горепосочени обстоятелства /че жалбоподателката Д. Т. е еднолично домакинство, че в периода от 18.01.2002 г. до 24.03.2012 г. е работела по трудово правоотношение с месечно възнаграждение от 280 лв., че в момента е регистрирана в Бюрото по труда- [населено място] като безработна, но е в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, както и че държавната такса, от която иска да бъде освободена, е минимална/ е достигнал до правилен извод, че Д. Т. има възможност да внесе изускуемата държавна такса за частната жалба от 5 лв. Поради това правилно е отказал да я освободи от внасяне на тази държавна такса, с оглед на което постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 282 от 04.07.2012 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о., постановено по ч.гр.д.№ 301 от 2012 г.,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.