О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 16.05.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1003/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт Г. Т., срещу въззивно решение от 16.02.2010 г. по гр. дело № 5613/2010 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменено решение от 17.12.2009 г. по гр.дело №19336/2009 г. на Софийския районен съд и е отхвърлен искът на касатора за признаване за установено, че П. М. П. дължи сумата 2 566.45 лв. – стойност на изразходвана топлинна енергия за периода 18.12.2003 г. – 18.12.2005 г. Въззивният съд е приел, че задължението за плащане на изразходвана топлинна енергия е периодично по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, поради което е погасено по давност за посочения по-горе период.
Ответникът по касационната жалба П. М. П., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това дали задължението за плащане на изразходвана топлинна енергия е периодично по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД или за него трябва да се приложи общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение от 16.02.2010 г. по гр. дело № 5613/2010 г. на Софийския градски съд. Повдигнатият въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решаван противоречиво от съдилищата, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея задълженията на потребителите на топлинна евергия са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Задължението за плащане на изразходвана топлинна енергия е за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.02.2010 г. по гр. дело № 5613/2010 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.