3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
С., 19,07,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1044 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба (погрешно означена като „въззивна”) с вх. № 4743 от 13.VІ.2011 г. на Д. И. Г., Р. Р. Г. и И. Р. Г. – тримата от [населено място], подадена против онези части от решение № 805 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 18.V.2011 г., постановено по гр. дело № 565/2011 г., с които са били отхвърлени техните преки искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявени срещу ответното [фирма] – С. съответно за разликата над присъденото обезщетение от 12 000 лв. за първия касатор и за разликата над 6 000 лв., присъдени като обезщетение за всеки един от останалите двама, както и в частта за разноските.
Оплакванията на тримата касатори са за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение в атакуваните негови части, като се инвокират доводи, че то „не съответства на провежданата съдебна практика по този род дела /по чл. 45 ЗЗД/”, а също и че въобще липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия при процесното ПТП техен общ наследодател. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковете им срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ да бъдат уважени в предявените по делото размери /с присъждане на обезщетения в размер на по 26 666.67 лв. за всеки един от тях/ или, алтернативно, делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на САС: „с допълнителен разпит на автотехническата експертиза и на свид. Д. С.”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата им, касаторите Д., Р. и И. Г. обосновават приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че: „съществува и е налице противоречие с трайната и установена практика на съдилищата по приложението на чл. 45 ЗЗД, обезпечаваща точното им прилагане”.
Ответното по касация [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, съвместната касационна жалба на Д. И. Г., Р. Р. Г. и И. Р. Г. – тримата от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Докато Върховният касационен съд не може и не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от последния факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния по конкретното дело въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – в случая по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, където обаче не се говори за „практика на съдилищата”, а за евентуалното значение на такъв правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 805 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 18.V.2011 г., постановено по гр. дело № 565/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 851 по описа за 2011 г.