Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.6
4790_15_opr_288_23cf_transform
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 20.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4790 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. Ф. срещу въззивно решение № 576 от 24.01.2015 г. по гр.д. № 7043 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ брачен възз. с-в., с което е отменено решение от 15.01.2014 г. по гр.д. № 20375 /2012 г. на Софийски районен съд, 88 с-в. и вместо това е уважен предявеният от С. С. А. срещу Л. П. Ф. иск с правно основание чл.23,ал.1 СК за пълна трансформация – признато е за установено, че придобит по време на брака между страните апартамент е индивидуална собственост на С. А..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна С. А. твърди в писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
На основание чл.213 ГПК по делото е присъединена частна жалба на С. С. А. срещу определение № 9462 от 04.05.2015 г. по възз. гр.д. № 7043 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е отхвърлена молбата му за изменение на решение № 576 от 24.01.2015 г. по делото в частта по разноските.
В писмен отговор Л. П. Ф. я оспорва.
І.. По касационната жалба на Л. Ф.:
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Между страните по делото е безспорно, че процесният апартамент е придобит по време на брака им чрез договор за покупко-продажба, сключен на 26.01.1988 г. между общинския (районния) народен съвет и С. С. А. и продажната цена е заплатена изцяло с парични средства, които са предоставени от майката и дядото на ищеца С. А.. За последното (произхода на средствата) по делото е приета като доказателство подписана и от двамата съпрузи на 28.01.1988 г. (два дни след сключването на договора) декларация със съдържание, че двамата удостоверяват, че „паричната сума (посочена в декларацията) за покупката на жилището (индивидуализирано в декларацията) е изцяло заплатена от В. Н. И. и З. В. И., т.е. от дядото и майката на съпруга” .
Първоинстанционният съд в първото по делото съдебно заседание е отделил безспорните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
Единственият спорен въпрос и в двете инстанции е бил в чия полза е извършено дарението.
При преценка на събраните по делото гласни доказателства двете инстанции са приели противоположни изводи за намерението на дарителите. В. съд е приел, че намерението на дарителите е било да облагодетелстват (само) своя роднина и е налице дарствено намерение само по отношение на него, независимо, че жилището ще се ползва от семейството му. В. съд се е позовал на решение на ВКС, че когато роднини на единия съпруг безвъзмездно му прехвърлят някакви права, то се предполага дарствено намерение само по отношение на него, а не и на неговия съпруг. В. съд е приел и че Л. Ф., която твърди, че дарението е направено общо, носи доказателствената тежест за това свое твърдение за дарственото намерение, но то не е установено от събраните по делото гласни доказателства.
Във връзка с доводи за неправилност в изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят Л. Ф. извежда следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с посочени от нея решения на ВКС:
Фактът на паричен превод по сметка установява единствено произход на средствата, но не и дарствено намерение;
При ангажиране на други доказателства, установяващи дарствено намерение в полза на двамата съпрузи, следва ли да се приеме пълна трансформация;
Следва ли съдът да преценява с оглед на всички доказателства в чия полза е дарственото намерение на близките на единия съпруг;
Какви трябва да са доказателствата, които да установяват дарствено намерение, трябва ли да има писмен документ.
Жалбоподателят твърди, че тези въпроси са разрешени в противоречие със следните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: № 81 / 15.03.2011 г. по гр.д. № 172 /2010 г., на ІІ г.о., № 68 / 19.03.2010 г. по гр.д. № 40 /2009 г. на ІІ г.о.; № 222 /24.06.2014 г. по гр.д. № 982 /2010 г. на І г.о.
Както беше посочено по-горе, единственият спорен въпрос и в двете инстанции е бил в чия полза е извършено дарението.
Първият изведен въпрос не е обусловил извода, в чия полза е дарението, защото въззивният съд не е основал извода си за това по отношение на кой е дарственото намерение на паричния превод по сметка на сина и внука С. А., а на това, което е установил от свидетелски показания. (Приел е точно каквото твърди за правилно жалбоподателят, а не обратното).
По този въпрос приетото от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с приетото в решение № 68 / 19.03.2010 г. по гр.д. № 40 /2009 г. на ІІ г.о., че преводът на сумата установява единствено произхода, но не и придобивното основание.
Поради различните установени релевантни факти няма противоречие и с останалите разрешения в това посочено решение на ВКС: че участието на двамата съпрузи като купувачи изключва претендираната трансформация на извънбрачни средства (по договора страна е само С. А.) и че преводът на парите от майката по сметка на снахата опровергава тезата за дарение единствено на сина (преводът не е по сметка на снахата, а на сина и внука С. А.).
По този въпрос няма противоречие, а съответствие и с разрешението в решение № 81 / 15.03.2011 г. по гр.д. № 172 /2010 г., на ІІ г.о., в което в отговора на правния въпрос е прието, че до доказване на противното, че сумата, дадена безвъзмездно на единия съпруг от негови родители по договор, сключен без участието на другия съпруг, следва да се счита дарена лично на него, не на двамата съпрузи.
Няма противоречие и с приетото в решение № 222 /24.06.2014 г. по гр.д. № 982 /2010 г. на І г.о., че доколкото не е установена презумпция за това, каква е била волята на дарителите по договор, сключен с родителите на единия съпруг, това подлежи на доказване от страната, която черпи права. В. съд е изследвал и установявал в чия полза е дарението на парите, с които е платена цената на апартамента.
Вторият въпрос не е обуславящ, доколкото въззивният съд при анализа на доказателствата не е установил дарствено намерение в полза на двамата съпрузи, а само в полза на сина и внука С. А..
Третият въпрос е обуславящ, но въззивният съд го е разрешил не както се твърди във въпроса, а в съответствие с установената практика – въз основа на преценка на всички събрани по делото доказателства за релевантните факти.
Четвъртият въпрос е хипотетичен, доколкото не се твърди, че за релевантния факт са събрани други доказателства, освен свидетелски показания, нито, че те са недопустими.
В обобщение следва да се приеме, че правните изводи на въззивния съд по спорния въпрос не са в противоречие, а са в съответствие с посочените решения на ВКС.
Поради изложеното настоящият състав приема крайния извод, че не са налице наведените основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на С. А. за разноски е основателно и следва да бъде уважено за сумата 600 лева за адвокатски хонорар за процесуално представителство, за която е представен списък за разноски и чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
ІІ. По частната жалба на С. С. А. срещу определение № 9462 от 04.05.2015 г. с правно основание чл.248 ГПК:
С определението е отхвърлена молбата на С. А. за изменение на решение № 576 от 24.01.2015 г. по същото дело в частта по разноските.
С въззивното решение са присъдени разноски на С. А. в размер на държавната такса за двете инстанции и част от адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция, след намаляването му по възражение за прекомерност, което въззивният съд е намерил за основателно. В. съд е приел, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, т.к. в приложения договор е уговорено разсрочено плащане и в договора не се удостоверява посочената сума да е реално заплатена.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че решението в частта за разноските, с което възнаграждението за адвокатски хонорар е намалено по направено от другата страна възражение за прекомерност до минималния размер по чл.7,ал.2 НМРАВ, не следва да бъде изменяно, т.к. пред СГС е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства и не са извършвани правни действия, които да обосноват извода, че въззивното производство е с фактическа и правна сложност. При това положение присъденият адвокатски хонорар в размер на 959.75 лева е законово и справедливо определен. На С. А. не следва да се присъжда адвокатски хонорар за производството пред СРС, т.к. в графа „платена сума” сумата е нанесена допълнително без добавката да е приподписана от страните и без да са представени доказателства, че посочените вноски действително са заплатени.
Настоящата инстанция намира следното:
Представеният договор за правна защита и съдействие (л.61 по делото на СРС) представлява индигово копие. В индиговото копие, което съдържа включително датата на сключването му – 01.05.2012 г.. и подписите на страните (отбелязани под индиго), се съдържа уговорка за заплащане на възнаграждение словом „1 865 лева”, а в частта „платена сума” се чете „500 (словом) петстотин лева”, Върху индиговия текст в частта „платена сума” с химикал е написано цифром и словом „1 865 лева до 13.11.12 г.” и следва един мастилен подпис.
Настоящата инстанция намира довода за незаконосъобразност на извода, че делото не е с фактическа и правна сложност за неоснователен по изложените от въззивния съд в обжалваното определение съображения и тъй като настоящата инстанция прие извода, че единственият спорен между страните въпрос (и във въззивната инстанция) е в чия полза е направеното от майката и дядото на С. А. дарение на парични средства, с които е заплатена цената на апартамента и той е разрешен при обсъждане на събраните от първоинстанционния съд свидетелски показания.
Настоящата инстанция намира за частично основателен довода за незаконосъобразност на извода, че не е доказано заплащането на разноски в първата инстанция – за сумата 500 лева.
Присъждат се разноските, които са заплатени до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция (в съответствие с изхода от спора). В случая следва да се приеме, че при сключване на договора е отразено заплащането на сумата 500 лева. Частта с мастило е дописана върху индиговия текст. Тя не представлява разписка за заплащане на разликата (до 1 865 лева), а уговорка за доплащане в бъдеще – до посочената дата – 13.11.2012 г., но не са представени доказателства за плащането и.
Следователно искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство е основателно за сумата 500 лева. Обжалваното определение следва да бъде отменено в тази част, а в останалата потвърдено.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 576 от 24.01.2015 г. по гр.д. № 7043 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ брачен възз. с-в..
Осъжда Л. П. Ф. да заплати на С. С. А. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Отменя определение № 9462 от 04.05.2015 г. по възз. гр.д. № 7043 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ брачен възз. с-в. в частта, с която е оставено без уважение искането на С. С. А. за изменение на решение № 576 от 24.01.2015 г. по гр.д. № 7043 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ брачен възз. с-в. в частта за разноските в частта за присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 500 лева. Вместо това постановява:
Изменя решение № 576 от 24.01.2015 г. по гр.д. № 7043 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ брачен възз. с-в. в частта за разноските, с която е оставено без уважение искането на С. С. А. за присъждането на 500 (петстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, като осъжда Л. П. Ф. да заплати на С. С. А. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в първоинстанционното производство.
В останалата част потвърждава определение № 9462 от 04.05.2015 г. по възз. гр.д. № 7043 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ брачен възз. с-в.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.