4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
[населено място] ,03,11,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на двадесет и девети октомври ,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2993/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.1 т.2 вр. с чл. 396 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 380/ 15.09.2015 год. по т.д. № 362/2015 год. на Пловдивски апелативен съд,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на предявения от същия иск с правно основание чл.59 ЗЗД, до размера на уважената от първоинстанционния съд част от 28 176 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху вземането на ответника [фирма] към [фирма], произтичащо от уважена претенция за присъждане на разноски в полза на [фирма] в размер на 23 622 лева,с първоинстанционното решение по т.д.№ 679 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд ,въззивното обжалване на което е предмет на производството по т.д.№ 362 / 2015 год. на Пловдивски апелативен съд. Жалбоподателят оспорва правилността на определението,с довода,че съдът се е произнесъл в противоречие с предвидените в разпоредбата на чл.391 ал.1 ГПК предпоставки , с оглед които единствено би могъл да аргументира отказа си. Отрича относимостта на обстоятелството,че с налагането на подобна обезпечителна мярка би било затруднено изпълнението на решението, в частта по присъдените в полза на ответника разноски, тъй като не интересът на ответника – длъжник ,при неблагоприятен за ищеца изход на спора,е преценим при допускане на обезпечителната мярка.Счита,че обстоятелството за невлязъл в сила първоинстанционен акт за присъждане на разноските, не е основание за отхвърляне на молбата за допускане на запор върху вземането от същите,тъй като „вземането съществува „ . Намира недопустимо стеснителното тълкуване на съда на съдържанието на обезпечителната мярка „ запор върху вземане „ като такава допустима по отношение вземания на ответника към трети за производството лица.Изрично се позовава на обстоятелството, че не би могъл да извърши прихващане на вземането си към ответника с вземането на последния от разноски в същото съдебно производство и до момента до който същото е висящо.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.396 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение по съображения,основани единствено на неподходящността на исканата обезпечителна мярка, доколкото : 1/ с налагането й не се гарантира удовлетворяването на ищеца в случай на бъдещ позитивен за същия изход на спора , а единствено би се затруднило издължаването на ищеца за присъдените в полза на ответника разноски ; 2 / определението на първоинстанционния съд по присъдени в тежест на ищеца и в полза на ответника разноски,не е влязло в сила, т.е. няма безспорно вземане ; 3 / под „ запор върху вземания на длъжника „ ГПК визира вземания на същия спрямо трети за производството лица, извод за което съдът прави от съдържанието на Глава 45 „ Изпълнение върху вземания на длъжника „ на ГПК.
Като обезпечителна мярка се претендира запор върху вземането на ответника от присъдени от първоинстанционния съд ,с определение № 1678 / 18.08.2015 год. по т.д.№ 679 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд,по реда на чл.248 ГПК, разноски в размер от 23 622 лева, с оглед прекратяване производството по първоначално предявените обективно кумулативно съединени искове по чл.108 от ЗС,поради връщане на исковата молба на [фирма] в тази й част, извършено с определение № 1649 / 30.07.2014 год. на Пловдивски окръжен съд, влязло в сила.Определение № 1678/18.08.2015 год. е обжалвано от [фирма] и към момента на произнасяне на въззивния съд, а и понастоящем,няма произнасяне по частната жалба.Следователно , правилна е констатацията в атакуваното определение,че досежно присъдените в полза на ответника разноски няма влязло в сила определение.
Съображенията на въззивния съд следва да бъдат споделени със следните корекции :
Няма пречка обезпечителна мярка „запор„ да бъде наложена и върху спорно вземане.Преценката за налагането й е прерогатив единствено на кредитора, доколкото съществува опасност задълженото по вземането лице да оспори съществуването или изискуемостта на вземането, в който случай и в изпълнителното производство се пристъпва към способ за принудително изпълнение „възлагане за събиране или вместо плащане„ – чл.510 ГПК.Начина на удовлетворяване на кредитора в тази хипотеза включва и предприемане на защита по исков път, в който случай и ако би се допуснало запориране на задължение на кредитора към длъжника би се стигнало до абсурдната и недопустима процесуално ситуация на легитимиране на едно и също лице, на всяка от срещуположните страни в производството.Следователно, принципно допустимото запориране на спорно вземане не удовлетворява настоящата хипотеза,защото не е гарантирано от средствата на принудителното изпълнение.
Именно възможността за последното обуславя правният интерес на кредитора от исканото обезпечение.Ако принудително изпълнение за събиране на вземането би било изключено,няма правен интерес от налагане на исканата обезпечителна мярка,нещо повече – същата е недопустима.Такъв е именно настоящият случай,при който принудително изпълнение върху вземане на длъжника от самия взискател не би могло да бъде осъществено,в който смисъл правилно съдът е съобразил съдържанието на Глава 45 ГПК „ Изпълнение върху вземания на длъжника „, изрично визираща „трето / различно от страните по изпълнителното производство / задължено лице„,логичността на което следва от способите за осъществяване на принудително изпълнение върху вземания на длъжника.За молителя не съществува и нужда от налагането на тази обезпечителна мярка,тъй като желаните правни последици,при това по начин,незастрашаващ правата на кредитора на запорираното вземане,в случай че производството приключи неблагоприятно за ищеца,последният би могъл да упражни с извънсъдебно възражение за прихващане срещу собственото си вземане от ответника,ако би била уважена претенцията му с влязло в сила съдебно решение,вкл. да противопостави този погасителен способ в евентуално изпълнително производство,ако би било образувано от ответника,за събиране на присъдените му в производството разноски, като на разположение е и исков път за защита /чл.439 ГПК/,в случай че кредиторът с вземането от разноски, съвместяващ и качество на длъжник по вземането – предмет на спора, не би зачел правните последици на прихващането – логически напълно изключено, тъй като би предпоставило изпълнението на собственото му задължение. Обезпечителната мярка цели гарантиране изпълнението на решението в полза на ищеца , докато в настоящата хипотеза същият по-скоро цели да осуети,възможното да настъпи и по-рано,изпълнение на вземане в полза на ответника, вменено в негова тежест.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 380/15.09.2015 год. по т.д. № 362/2015 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :