Определение №580 от 31.8.2010 по търг. дело №26/26 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 580

С., 31.08. 2010 година

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 26/2010 година

Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. Г. срещу решение № 187 от 17.07.2009 г. по гр.д.№ 452/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 103 от 05.03.2009 г. по т.д.№ 837/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора срещу [фирма] за признаване за установено на основание чл.537, ал.2 ГПК, че 72 521 бр. акции с номинална стойност по 1 лв., притежавани от дъщерното му дружество [фирма] и поради това приравнени на собствени, са обезсилени по право, както и че вписаният в търговския регистър притежаван от ответното дружество капитал от 220 000 поименни акции, вместо 147 470 такива е несъществуващо обстоятелство, като е прекратено като недопустимо производството по искането за служебно заличаване на несъществуващо обстоятелство, както и по евентуално съединените искове за намаляване на капитала на [фирма] със 72 521 лв. и за обезсилване на 72 521 бр. поименни акции.
В касационната жалба се излагат доводи за наличието на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с т.2 на чл.280, ал.1 ГПК поради допуснати от въззивния съд процесуални нарушения в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, изразяващи се в отсъствието на собствени мотиви налице ли е липса на закон за защита правата на миноритарния акционер, когато общото събрание не желае да обезсили притежавани от него в нарушение на закона собствени акции и да намали капитала със стойността им, както и с т.3 на същата разпоредба по въпроса “По какъв начин следва да защити правата си миноритарният акционер, когато общото събрание, контролирано от мажоритарните акционери в нарушение на чл.187а и сл. ТЗ не взема решение за нужното обезсилване и намаляване на капитала със стойността им” .
Ответникът по касация [фирма] възразява по допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, настоящият състав излага следните съображения по отношение на соченият с нея селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:
За да потвърди отхвърлителното решение на ПОС по главния иск, въззивната инстанция приела за установено, че [фирма] притежава 72 521 бр. акции в ответното дружество, а последното притежава 80, 4% от капитала на [фирма] и следователно същите са собствени акции на [фирма] , тъй като не са придобити по реда на чл.187а и чл.187 б ТЗ и поради това ответното дружество е следвало или да ги обезсили или да ги прехвърли в едногодишен срок. Изложени са съждения, че когато обаче е бил вписан капитал от 220 000 лв., това обстоятелство не е било несъществуващо. Такова според ТР № 1/2002 г. е налице, когато е вписано решение на орган, което не е било вземано. Отсъствието на такова твърдение от ищеца обосновал извод за неоснователност на предявения от него иск. Споделен е и извода на първостепенния съд, че вторият иск е недопустим, като е изтъкнато, че единствено в компетентността на ОС на АД е да взема решения за намаляване на капитала и за начина, по който това ще бъде извършено.
Настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът не сочи кой е конкретния материалноправен или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с цитираната от него задължителна практика на ВКС или въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В изложението се визира единствено въпросът за процесуалния способ, чрез който миноритарният акционер може да осъществи правата си при отказ на общото събрание на акционерите да приеме решение по чл.187г ТЗ, без да се оспорва законосъобразността на правните изводи на въззивния съд от което следва, че поставеният въпрос не удоволетворява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Отсъствието на основната предпоставка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване не позволява извършването на преценка за съществуването и на заявените допълнителни критерии за това по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 17.07.2009 г. по гр.д.№ 452/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: