О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 580
гр. София,08.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1610 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Николай Д. Г. срещу определение №1139 от 04.04.2016 г. по т.д.№943/2016 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на Николай Д. Г. срещу определение №2657/07.04.2015 г. по т.д.№171/2011 г. на СГС, с което са оставени без уважение молбите на жалбоподателя да му се заплати адвокатско възнаграждение в качеството му на процесуален представител на [фирма] /н/, упълномощен от управителя на дружеството.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че частната жалба на Николай Д. Г. срещу определение №2657/07.04.2015 г. по т.д.№171/2011 г. на СГС /с което са оставени без уважение молбите на жалбоподателя да му се заплати адвокатско възнаграждение, в качеството му на процесуален представител на [фирма] /н/, упълномощен от управителя на дружеството/, е недопустима, тъй като определението на първоинстанционния съд не е преграждащо и не е посочено от закона като обжалваемо, поради което и предвид разпоредбата на чл.613а, ал.3 от ТЗ, вр. чл.274, ал.1 от ГПК, не подлежи на инстанционен контрол.
Въззивното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.613а, ал.3 от ТЗ, извън случаите по ал.1, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. Визираното препращане води до извод, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения, е обусловена от изпълнението на изискванията на чл.274, ал.1 от ГПК. Т.е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само тези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които законът изрично е предвидил възможност да бъдат обжалвани.
В този смисъл и тъй като определението, с което съдът по несъстоятелността е оставил без уважение искане за разпореждане със суми от масата на несъстоятелността, не попада в нито една от посочените хипотези – не прегражда развитието на производството по делото и на производството по несъстоятелност, а законът не е предвид възможност за инстанционен контрол, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1139 от 04.04.2016 г. по т.д.№943/2016 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.