5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
С. 09.05. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 2184/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат С. Й. С. срещу въззивно решение от 19.12.2012 г. по гр. дело № 727/2012 г. на Шуменския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 747 от 26.09.2012 г. по гр.д. № 1617/2012 г. на Шуменския районен съд са уважени предявените от Т. В. Т. искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въпросите: следва ли работодателят след като е извършил съкращаване на щата и е закрил щатна бройка заемана от работник трудовият договор, с който е бил прекратен на друго основание преди съкращаването на щатната бройка, но при наличието и по време на висящ исков процес за отмяна на уволнението и възстановяване на работа, след като съдът е отменил уволнението и е възстановил работника на същата длъжност, която към момента на влизане в сила на съдебното решение не съществува като щат в щатното разписание, да осигури на възстановения работник работа по вече несъществуващата като щатна бройка длъжност; следва ли в този случай работодателят отново да изисква информация за здравословното състояние на работника с оглед разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ, след като няма работно място на което възстановеният работник да започне реално да изпълнява трудовите си задължения. Поставя и въпросите – след като работникът е възстановен на работа с влязло в сила съдебно решение, но длъжността на която е бил възстановен е била съкратена по време на съдебния процес за отмяна на предходното уволнение, длъжен ли е при новото уволнение работникът съобразно чл.2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ да уведоми работодателя си и да му представи медицински документи установяващи настъпването на заболявания през периода през който не е бил на работа, с оглед възможността предвидена в КТ работодателят сам да отмени заповедта си като незаконосъобразна; следва ли само на база медицински документи, в които не се съдържа като наименование нито едно от заболяванията посочени в Наредба № 5/87 г. съдът да приеме, че посоченото в медицинската документация заболяване “хипертонична болест” е проявна форма на посоченото в наредбата заболяване “исхемична болест на сърцето”. Поддържа се, че поставените въпроси са от значение за изхода на делото, тъй като са обусловили решаващата воля на съда за уважаване на исковете, че по същите няма установена съдебна практика, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Т. В. Т. в писмен отговор по чл.287 ГПК, подаден чрез адвокат Н. Н. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставените въпроси е налице трайно установена съдебна практика, с която обжалваното въззивно решение е съобразено. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отменена като незаконна заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 ГПК- съкращаване на щата Шуменският окръжен съд е приел, че работодателя не е доказал наличието на реално съкращаване на щатната бройка на длъжността, която е заемал ищецът, както и че не е изпълнил задължението си преди издаване на заповедта да събере информация от ищеца страда ли от болест, определена в наредбата на министъра на здравеопазването, предвид изискването за предварително разрешение от инспекцията по труда по чл.333, ал.1, т.3 КТ. Поради неспазване от работодателя на законоустановената закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ уволнението е незаконосъобразно само на това основание.
По поставения в изложението въпрос: следва ли работодателят след като е извършил съкращаване на щата и е закрил щатна бройка заемана от работник трудовият договор, с който е бил прекратен на друго основание преди съкращаването на щатната бройка, но при наличието и по време на висящ исков процес за отмяна на уволнението и възстановяване на работа, преди да има влязло в сила решение, след като съдът е отменил уволнението и е възстановил работника на същата длъжност, която към момента на влизане в сила на съдебното решение не съществува като щат в щатното разписание да осигури на възстановения работник работа по вече несъществуващата като щатна бройка длъжност и следва ли в този случай отново да изисква информация за здравословното състояние на работника с оглед разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ, след като няма работно място на което възстановеният работник да започне реално да изпълнява трудовите си задължения не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010 г., ОСГТК на ВКС разрешение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая въпросът не е обусловил правните изводи на съда за незаконосъобразност на заповедта, тъй като съда е приел, че не е налице реално съкращаване на щата, т.е. работодателят не е доказал наличието на посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
По въпроса: след като работникът е възстановен на работа с влязло в сила съдебно решение, но длъжността на която е бил възстановен е била съкратена по време на съдебния процес за отмяна на предходното уволнение, длъжен ли е при новото уволнение работникът съобразно чл.2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ да уведоми работодателя си и да му представи медицински документи, установяващи настъпването на заболявания през периода, през който не е бил на работа е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд. В тях е застъпено становището, че закрилата по текста има обективен характер и се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и дали са представени медицински документи за него – р. № 492/17.06.2010 г. по гр.д. 477/2010 г., IV г.о., р. № 853 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 767/2010 г., IV г.о., а в решение № 492 по гр.д. № 477 за 2010 г. на ІV г.о. се приема, че принципът за обективния характер на закрилата има изключение само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената наредба. В случая работодателят е прекратил трудовото правоотношение без да изпълни задължението си по Наредба № 5/87 г. – не се е уведомил ползва ли се подлежащият на уволнение работник от предварителната закрила по чл. 333 КТ и без да изпълни задължението си по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ за вземане на предварително разрешение от инспекцията по труда. Задължението за събиране на предварителна информация от работодателя е изрично уредено в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от 1987 г., съгласно който текст предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1. При безспорно установения факт, че преди извършване на уволнението работодателят не е изпълнил изискването по Наредба № 5 от 1987 г. приетото от въззивния съд, че не е спазена закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ е в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Наличието на задължителна съдебна практика по отношение на която не е обоснована необходимостта от нейната промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросът: следва ли само на база медицински документи, в които не се съдържа като наименование нито едно от заболяванията посочени в Наредба № 5/87 г. съдът да приеме, че посоченото в медицинската документация заболяване “хипертонична болест” е проявна форма на посоченото в наредбата заболяване “исхемична болест на сърцето” е относим към правилността на обжалваното въззивно решение, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба се дължат направените по делото разноски за касационното производство в размер на 600 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.12.2012 г. по гр. дело № 727/2012 г. на Шуменския окръжен съд.
Осъжда [фирма], [населено място], пл. “Воин”, № 1 да заплати на Т. В. Т. от [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :