О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София,13.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 510 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение 252,постановено на 04.08.2011г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№739/2011г. е оставена без разглеждане касационна жалба ,подадена от адвокат Д.М. като пълномощник на Б. П. А. против решение №114 от 11.04.2011г. по в.гр.д.№94/2011г. на Окръжен съд-Перник в обжалваната му част и производството по гр.д.№739/2011г. по описа на ВКС,І ГО е прекратено.
Определението е обжалвано от Б. П. А. с оплаквания, че същото е неправилно и постановено в нарушение на закона и с искане да бъде отменено. Поддържа,че след като §25 ПЗР ЗИД ГПК предвижда,че висящите производства се разглеждат по досегашния ред,то тази разпоредба следва да намери приложение за всички дела,които към датата на влизането й в сила не са приключили,независимо в коя фаза се намират към момента на изменението на закона. С оглед на това поддържа,че след като делото пред първата инстанция е заведено в момент,когато е била в сила старата редакция на чл.280,ал.2 ГПК /цена на иска 1000лв./,то следва да се приеме,че цената на иска следва да се преценява именно с оглед на тази редакция. Излага също така и съображения,че искането за отмяна на нотариален акт касае целия имот,а не само претендираната 1/3 ид.част от него.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от Б. П. А. касационна жалба срещу въззивното решение на Окръжен съд-Перник, постановено на 11.04.2011г. по гр.д.№94/2011г., следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване, тричленният състав на І ГО на ВКС е приел,че в случая цената на иска е под 5000лв. с оглед приложеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка, сочещо,че данъчната оценка на целия имот към датата на предявяване на иска е 2048.30лв.,а на заявения за защита обем от права-682.76лв,т.е. под определения в чл.280,ал.2 ГПК размер, което с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК /изм.ДВ.бр.100/2010г.,в сила от 21.12.2010г./ обуславя недопустимостта на касационното обжалване.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК изрично предвижда,че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. като по смисъла на установеното в §25 ПЗР ЗИДГПК /обн.ДВ.бр.100/2010г./ правило по досегашния ред се разглеждат само висящите производства,т.е. производствата,които към момента на влизане в сила на този закон са вече образувани и висящи пред съответната съдебна инстанция. Установените в ЗИДГПК/обн.ДВ.бр.100/2010г./ правила за разглеждането на делата пред съответната съдебна инстанция намират приложение по отношение на всички производства,които са образувани след 22.12.2010г.,вкл. и за производствата по касационни жалби,подадени след тази дата,тъй като производството пред ВКС се приема за висящо от датата на подаване на касационната жалба. Обстоятелството,че исковото производство е било образувано преди тази дата не дава основание да се приеме,че производството по подадената на 14.06.2010 искова молба следва да се разглежда пред ВКС според съдопроизводствените правила,действували към тази дата. Начинът на действие на процесуалният закон се установява от законодателя при неговото приемане. Процесуалният закон действува занапред и по отношение на всички производства,които са висящи към момента на влизането му в сила. Изключенията от това правило следва да бъдат изрично предвидени в преходните и заключителни разпоредби на закона. В случая,както вече беше отбелязано, настоящият случай не попада в установеното в §25 ПЗР ЗИДГПК /обн.ДВ.бр.100/2010г./ изключение, поради което следва да се приеме,че преценката за допустимостта на подадената на 25.5.2011г. касационна жалба следва да се извърши с оглед действащата към тази дата редакция на чл.280,ал.2 ГПК.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателката,че подадената от нея касационна жалба е допустима по причина,че е поискана отмяна на целия нотариален акт №* от 23.07.2007г.,том *,рег.№*, н.д.№*/2007г.
На първо място следва да се отбележи,че искането за отмяна на констативния нотариален акт касае само последица от уважаването на предявения иск за собственост и не представлява самостоятелна претенция. Освен това данъчната оценка на целия имот,както е прието и в обжалваното определение,възлиза на сумата 2048.30лв.,т.е. е под установения в чл.280,ал.2 ГПК размер.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №252/04.08.2011г. на тричленен състав на ВКС,І ГО,постановено по гр.д.№739/2011г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: