О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София,10.07.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 665 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. Н. А.,К. Н. А. и Н. Н. А. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено по гр.д. №3137/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл.79 ЗС в отношенията между съсобственици.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. М. В. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по посочените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено по гр.д. №3137/2008г. Софийски градски съд,действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстационния съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от А. Н. А.,К. Н. А. и Н. Н. А. срещу Н. М. В. и Н. П. В.,починал на 13.01.2009г. и заместен в делбеното производство от своите наследници по закон Н. М. В. и П. Н. В. ,иск за делба на двуетажна масивна жилищна сграда,изградена в груб строеж,в незавършен вид,със застроена площ от 92.70кв.м. и разгъната застроена площ от 189.91кв.м.,находяща се в поземлен имот №1375 от кв.1 по плана на гр. С.,м.”Н” /Бакърена фабрика/.
Прието е,че сградата е построена в съсобствено между всички съделители дворно място,но само от Н. и Н. В. ,които са строили същата с намерението,че са титуляри на правото на строеж /при неспазена форма за действителност на изявлението за учредяването му/, изцяло са финансирали строителството и след построяването на сградата са придобили правото на собственост по давност,упражнявайки фактическа власт върху построеното и демонстрирайки спрямо всички намерение да са титуляри на вещното право на строеж,респ. на правото на собственост върху построеното,вкл. спрямо съсобственика Н. С. ,а след неговата смърт и спрямо тримата му наследници по закон А. Н. А.,К. Н. А. и Н. Н. А..
В подкрепа на поддържаната от касаторите теза за противоречиво разрешаване на въпроса по приложението на чл.79 ЗС в отношенията между съсобственици с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №169/17.03.2006г. по гр.д. №754/2005г. на І ГО на ВКС,в което е прието,че за да бъде придобита цялата вещ само от ползуващия я съсобственик по давност,необходимо е същият да манифестира спрямо неползуващия съсобственик намерението си да упражнява фактическата власт върху вещта не по смисъла на чл.31 ЗС,а само и изключително за себе си,считайки я изцяло за своя.
Поддържаната от касатора теза,че този извод за приложимостта на разпоредбите на чл.79 ЗС и чл.69 ЗС в отношенията между съсобственици противоречи на практиката на ВКС не може да бъде споделена.
В цитираното решение на ВКС изводът по приложението на чл.79 ЗС в отношенията между съсобственици е формиран на основата на характера на извършваните от съсобственика действия в имота като е прието,че извършването на необходимите за поддържането на вещта в добро състояние ремонтни работи обичайно се осъществяват от ползуващия тази вещ съсобственик,поради което не могат да бъдат възприети като манифестиране на намерение за владение. В случая е налице съвършенно различна хипотеза,а именно на построяване на сграда в съсобствен имот само от единия съсобственик,което действие не може да бъде възприето като такова по поддържане на една съсобствена вещ в добро състояние. Въпросът за приложимостта на разпоредбите на чл.79 ЗС и чл.69 ЗС е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната практика на ВКС, която провежда разграничение между съсобственост,възникнала на основата на наследяване и друг правопораждащ юридически факт,т.е. обуславя възможността за придобиване по давност на съсобствен имот и предпоставките за това от естеството на породилото съсобствеността основание при отчитане на всички релевантни за приложимостта на чл.69 ЗС факти,в случая наличие на предаване на правото на строеж с изрично изявление за съгласие от страна на съсобственика,в каквато хипотеза не е необходимо изрично последващо противопоставяне на намерение за своене спрямо неговите наследници.
Не е налице разрешаване на поставения от касаторите въпрос в противоречие с практиката на ВКС,поради което следва да се приеме,че не е налице поддържаното основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено по гр.д. №3137/2008г. по описа на Софийски градски съд,ВК, ІV-то “Д” отделение по подадената от А. Н. А.,К. Н. А. и Н. Н. А. касационна жалба вх. №7951/23.02.2009г.
Председател:
Членове: