Определение №580 от по търг. дело №60/60 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е
№ 580
 
                     гр.София,  08,07,2010г.
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година  в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
                                                                         МАРИАНА КОСТОВА
 
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 60/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
            Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. Х. от гр. Ш. срещу решение от 26.10.2009г. по в.гр. дело 475/2009г. Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено решение №179 от 1.06.2009г. постановено по гр.дело № 1089/2008г. на Шуменския районен съд. С последното касаторът е осъден да заплати на “Т” О. – Шумен сумата от 2373.65 лв., ведно със законната лихва и разноски, по иск предявен на основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Жалбоподателят иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Релевирани са оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, т.е. касаторът се позовава на трите касационно основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК. Относно допустимостта на въззивното решение до касационен контрол жалбоподателят се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като процесуалноправен въпрос поставя този за основанието и предмета на иска, решен от съда в противоречие с решение № 2* от 22.10.1969г. по гр.дело №1615/69 та ВС. Счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Като материалноправни въпроси от значение за изхода на делото касаторът сочи тези за изпадане в забава на длъжника по запис на заповед и забава на кредитора при изпълнение на парични задължения, решени в противоречие с т.3 на ТР № 1 от 28.12.2005г. по т.д. № 1/2004г. на ОСТК на ВКС. Без да бъдат изложени аргументи касаторът се позовава и на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор ответникът “Т” О. , чрез адв. Г, счита, че не са налице предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за касационното обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Предявени са искове по чл.55, ал.1 ЗЗД от “Т” О. срещу С. Х. Х. за заплащане на сумата от 810 лв., като платена на отпаднало основание след като е бил обезсилен изп. лист с определение от 5.03.2008г. по ч.т. дело № 2153/2007г. на Шуменския районен съд, и сумата от 1560.65 лв. платена без правно основание, съставена от сумите 20.58 лв. законна лихва, сумата от 846.63 лв. и сумата от 691.44 лв. такси и разноски по изпълнителното дело № 470/2007г.
Не са налице предпоставките за допускане касационен контрол на въззивното решение по релевираното от касатора оплакване за недопустимост на решението. Съдът се е произнесъл по предмета на иска за извършени недължими плащания по изп. дело № 470/2007г. на ЧСИ №774, както и на плащане на сума на отпаднало основание след обезсилване на издаден за нея изпълнителен лист. Обстоятелствената част на исковата молба съдържа достатъчно индивидуализиращи предмета на иска факти, поради което се явява несъстоятелно възражението за произнасяне от въззивния съд по непредявен иск.
Касаторът формулира като значими за спора материалноправни въпроси за забавата на длъжника по запис на заповед и за забавата на кредитора при изпълнение на парични задължения, решени в противоречие с ТР №1 от 28.12.2005г. по т.дело №1/2004г. на ОСТК на ВКС, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Действително въпросите за забавата на длъжника и за забавата на кредитора за оказване съдействие на длъжника, са съществени за спора въпроси, но те не са обуслови крайния изход на делото. В случая релевантния за спора въпрос е за обема на отговорността на издателя на записа на заповед, когато падежа е уговорен на определена дата и не е платен/ чл.491 ТЗ/ и за последиците от непредоставяне на съдействие от кредитора, когато записа на заповед не е представен на издателя за плащане. Непосочването на обуславящия крайния изход за спора въпрос е достатъчно основание да не се допусне до касационно обжалване въззивното решение. Не са налице и релевираните от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В т.3 на Тълкувателното решение ОСТК се е произнесло за предпоставките за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед по реда на чл.237 ГПК отм. и необходимо ли е да бъде предявен за плащане записа на заповед за да се издаде изпълнителен лист. Изводите на съда, че в случая кредиторът се явява неизправна страна по смисъла на чл.95 пр. последно от ЗЗД и не е оказал съдействие на длъжника да посочи мястото където да плати, както и за възлагане на направените по изпълнителното дело разноски в тежест на взискателя, по аналогия на чл.65, ал.2 ГПК отм. и приравняване на разноските по изпълнителното дело с необходимите разноски по чл.96, ал.2 ЗЗД, са по приложението на материалния и процесуален закон. Доколко правните норми са правилно приложени към конкретния спор, е въпрос за неправилност решение и за основанието за касационно обжалване по чл.281, т.3, пр.първо ГПК. Доводи за неправилност на изводите на съда, че дори да е налице забава на кредитора, ищецът е следвало да изпълни задължението по реда регламентиран в чл.95, ал.1 ЗЗД са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да се преценяват в производството по допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед на дефинирането на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. по т.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съществуващата съдебна практика по приложението на разпоредбите на чл.95и чл.96, ал.2 ЗЗД, и чл.65, ал.2 ГПК отм. изключва допускането на въззивното решение до касационен контрол на това основание.
На ответника по касация не се присъждат разноски защото не са поискани по реда на чл.81 ГПК.
В заключение, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, затова съставът на Върховният касационен съд, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.10.2009г., постановено по в.гр.дело №475/2009г. на Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар