О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр. София 10.07.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 08 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4400 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца И. С. С., чрез адв.Ч. П. срещу решение № 230/20.06.2018 г. по гр.дело № 260/2018 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 29/14.03.2018 г. по гр.дело № 521/2016 г. на РС Ботевград, поправено с решение № 286/10.09.2018 г., постановено по същото дело. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ, по чл.226,ал.2 и ал.3 КТ, вр.чл.350,ал.1 КТ, вр.чл.357 КТ, вр.чл.86,ал.1 ЗЗД, по чл.220,ал.1 КТ, по чл.224 КТ от И. С. С. срещу ПК”Напред” гр.Пирдоп за признаване уволнението на ищеца И. С. за незаконно и за отмяна на правните последици, произтичащи от него, като се възстанови И. С. на предишната заемана от него длъжност – Председател на ПК „Напред”, за осъждане на ответника ПК „Напред” да заплати на ищеца сумата от 21 860 лева представляваща: обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа поради уволнението в размер на 12 600 лв. /дванадесет хиляди и шестстотин лева/ на основание чл. 225 КТ и законната лихва върху същото, за периода от предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение поради незаконно задържане на трудова книжка в размер на 2 100 лв /две хиляди и сто лева/, на основание чл. 226, ал. 2 и ал. 3 КТ във връзка с чл. 350, ал. 1 от КТ, заедно със законната лихва върху същото, за периода от предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 060 лв. /пет хиляди и шестдесет лева/, заедно със законната лихва за периода от предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение с правно основание чл. 220 от КТ за неспазения срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор в размер на 2100 лева, като неоснователни и недоказани.
Подадена е и частна жалба от ищеца И. С. С. срещу решение № 286/10.09.2018 г. по гр. дело № 260/2018 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която съдът е допълнил първоинстанционното решение в частта на присъдените в тежест на ищеца разноски.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на въззивното решение, да се отмени същото и се постанови друго, с което предявените искове се уважат.
В частната жалба се поддържат основания за неправилност на решението на СОС в частта за разноските като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се отмени решението на СОС в посочената част и се постанови друго, с което молбата на ответника за присъждане на разноски за въззивното производство се остави без уважение.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. съществуват ли трудово-правни отношения между председателя на кооперацията и кооперацията, ако в нейния устав съществува клауза обуславяща това, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.р. № 4/05.04.2006 г. на ОСГК, 2. следва ли при наличието на предвидена възможност в устава на кооперацията за сключване на трудов договор между кооперацията и председателя да се приема като основание за сключване на такъв, който да породи трудово правоотношение, 3. следва ли при наличието на преизбиране на председател на кооперация, след изтичането на мандата му да бъде сключван нов трудов договор, или е възможно да бъде саниран стария, респективно удължен срока му, 4. при разглеждането на правен спор за незаконно уволнение на председател на кооперация, чиито отношения са били определени като трудови в Устава й, при изменението на последният кой Устав следва да бъде разглеждан-Устава, актуален към датата на назначаването или Устава, актуален към датата на прекратяването на трудовото правоотношение. Втори, трети и четвърти въпроси според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В касационната жалба и в изложението са мотивирани доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба ПК”Напред” гр. Пирдоп, чрез адв. Ст.П. в писмен отговор е изразил становище за липса на посочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. ПК”Напред”, чрез адв.Ст.П. е изразил в писмен отговор мотивирано становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на Пирдопския районен съд в частта, с която се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл.226,ал.2 КТ,вр. чл.86, ал.1 ЗЗД и чл. 220 КТ. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.3,т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Предявеният иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ за присъждане на обезщетение, поради незаконно задържане на трудова книжка е с цена на иска 2100 лв., а искът с правно основание чл.220 КТ за присъждане на обезщетение за неспазен срок за предизвестие е с цена на иска 2100 лв. Въззивното решение, в частта, с която съдът се е произнесъл по тези искове не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.3 ГПК. С оглед на това касационната жалба в тази част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
В останалата част касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, което в частта по предявените искове с правно основание чл. 344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ и с правно основание чл. 224 КТ, подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу решение, което в частта на разноските има характер на определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима.
В обжалваната част на въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца И. С. С., извършено със заповед № 02/13.07.2016 г., за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението, за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на сумата 12600 лв., по иск с правно основание чл.224 КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 060 лв.
Въззивният съд е приел посочените искове за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която тези искове са отхвърлени.
За да постанови този резултат съдът е приел, че към исковата молба е приложено само ДС № 10/30.12.2015г. към ТД № 1/01.04.1994г. и заповед № 02/13.07.2016г. за прекратяване на ТД № 01/01.04.1994г., че самият трудов договор не е представен. Приел е също, че съдебно-счетоводната експертиза установява данни в счетоводната документация на ответната кооперация за наличие на „договор№ 161/30.04.1994г. на осн.чл.88,ал.1 от КТ и протокол № 1/30.04.1994г. между Управителния съвет на ПК”Напред” и И. С. за период до провеждане на нов избор, че същият е представен по делото с молба от председателката на ответната кооперация от 28.06.2017г. Посочил е, че с писмения отговор по чл.131 ГПК е представен договор със същото съдържание, но с № 6/05.05.94г./л.156/, че в с.з. от 12.10.2017г. представителят на кооперацията заявил, че няма да се ползва от трудовия договор, приложен към писмения отговор, а от представения от ищеца, тъй като съдържанието е идентично и разликата е само в номерацията. Посочил е, че е прието за безспорно, че процесната заповед визира ТД № 6/05.05.1994г. Приел е, че в заповед № 02/13.07.2016г. като основание за прекратяване на трудовия договор/№ 1 от 01.01.1994г.-по делото не е представен трудов договор с такъв номер и е прието,че се касае за ТД № 6/05.05.1994г./ е вписано: изтичане на мандат съгласно ЗК и Устава на ПК”Напред”,гр.Пирдоп, считано от 19.08.2014г.
Съдът е приел, че в личното трудово досие на ищеца се съдържа последно допълнително споразумение от 01.06.2012г., а последното начислено трудово възнаграждение по разчетно-платежна ведомост е за месец август 2014г в размер на 606.86лв. за 12 отработени дни и 18% за прослужено време, на база ТВ 1061.97 лв. Приел е също, че според актуалните данни в НОИ след 01.01.2015г. ищецът не е бил осигуряван от работодателя.
Прието е за установено от протокол с дата 23.08.2016г., че на 23.08.2016г. в присъствието на новия председател, главния счетоводител и счетоводител И. С. се е явил в управлението и получил атакуваната заповед, но отказал да получи трудовата си книжка. Посочил е, че с определение в с.з. от 12.10.2017г. е изключено от доказателствения материал личното трудово досие на ищеца, тъй като по признание на самия ответник съдържанието му било непълно и „ с разбъркана информация“,за което имало съставен констативен протокол на 30.03.2015г.
Приел е за установено от представения с отговора по чл.131 ГПК протокол на ОС на ответната кооперация от 19.08.2010г., че в т.З от дневния ред е предвиден „избор на председател на кооперацията с 4 годишен мандат“, че единодушно с 35 гласа за „председател на кооперацията“ е избран И. С. с мандат считано от 19.08.2010г. до 19.08.2014г. Посочил е, че според представен протокол от 09.09.2013г. Общото събрание е решило да отстрани от длъжност и достъп Председателя на ПК”Напред” И. С. до провеждане на ново общо събрание и избор на Председател. Решението на извънредното ОС било атакувано в РС-Пирдоп и с решение № 12/20.02.2014г. по гр.д. № 499/2013г. било потвърдено.Решението е влязло в сила на 18.08.2014г.-датата, до която е начислявано трудово възнаграждение на ищеца и е посочена като дата на прекратяване на трудовото правоотношение в атакуваната заповед.
Прието е, че ответната кооперация е регистрирана с решение № 1/30.10.1991г. на СОС по ф.д. № 3447/1991г. с Председател С. В.. Прието е също, че в приложения „примерен устав“ не е предвиден орган „председател на кооперация“, а „управителен съвет“ с мандат три години и членове, избрани от ОС. Съдът е приел, че с решение № 4/28.07.2000г. по ф.д. № 3447/1991г. на СОС са вписани промени,включително за органите на кооперацията-ОС, УС, Председател на УС и КС. За „Председател на управителния съвет“ е избран И. С.. Според съда от решението се установява, че това е станало на отчетно-изборно събрание на 18.04.2000г., когато е приет нов устав, съобразен със ЗК/01.01.2000г./ Посочил е, че в новия устав има раздел „Председател“ като съгласно чл. 23 „Членовете на УС избират помежду си неговия председател „. Според съда притежателното местоимение „неговият“ означава,че става въпрос за „Председател на УС“,както е вписано и по фирменото дело. Позовал се е на чл.24 , ал.1 от устава, според който управителният съвет може да назначи „изпълнителен директор“, а според чл.21 ал.З ако не е назначен изпълнителен директор, неговите функции се изпълняват от председателя на УС. Приел е, че този текст следва да се тълкува недвусмислено и категорично в смисъл,че председателят на УС не се „назначава“,т е. не осъществява функциите си по трудов договор. Съобразен е и чл.23,ал.6 т.2, според който при напускане председателят на управителния съвет е длъжен да отправи „мотивирано искане в срок от 30 дни преди напускането си“. Прието е, че не става дума за регламентиране на трудово правоотношение. Прието е също, че според чл.21,т.4 „председателят на кооперацията може да изпълнява задълженията си на обществени начала или по трудов договор“, че тази разпоредба следва да бъде игнорирана тъй като по този устав няма длъжност „председател на кооперацията“ и, че И. С. е бил избран за „председател на УС“.
Съдът е приел, че през последния си мандат, предсрочно прекратен, ищецът не е бил в трудови правоотношения с кооперацията, че на 19.08. 2010г. И. С. е избран за „председател на кооперацията“ за 4 годишен мандат от 19.08.2010г. до 19.08.2014г. Приел е също, че по първа точка от дневния ред е приет устав, „приет на ОС на 23.08.2008г. „“без изменения“, че“Уставът от 2008г.“ не е представен и не е намерен в архивите на СОС. Посочил е, че е представен уставът от 1992г., в който в чл.33,ал.1 постановява,че „председателят на кооперацията“е по право председател на УС. Прието е, че този устав няма доказателствено значение, тъй като през последния мандат е действал уставът, визиран в решение № 4/28.07.2000г. по ф.д. № 3447/1991г. на СОС и по него не съществува длъжност „председател на кооперацията“, а „председател на УС” . Според съда не се твърди, че е съществувал трудов договор за длъжността „председател на УС“, сключен въз основа на избора на С. на 19.08.2010 г. Посочил е, че не може да се приеме,че предишен трудов договор е „саниран“,тьй като не се касае за трудово-правни отношения и, че липсва идентичност между органите на кооперацията,за които се претендира,че има „паралелно съпътстващ“трудов договор. Приел е, че фактът, че новият председател на управителния съвет е издал заповед за „прекратяване на трудов договор“не променя това правно и фактическо положение.
Въззивният съд е посочил, че за да отхвърли исковете,районният съд е приел,че между страните не е съществувало трудово правоотношение, че се е позовал на съдебна практика по въпроса за характера на възникналото между председателя на кооперацията като неин орган и самата кооперация като юридическо лице/“доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност“-цитат от актуалния устав на ответната кооперация/, правоотношението не е трудово по смисъла на чл.357 КТ. Възприет е правния извод на първоинстанционния съд и е преценено, че изводът е формиран обосновано, т.е. в съответствие с доказателствения материал. С оглед на посоченото първоинстанционното решение е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая въззивното решение в частта по предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1, 2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ, чл. 224 КТ, вр.чл.86 ЗЗД КТ не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи въпрос и на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по 2-ри и 4-ти въпрос от изложението. Въпросите са поставени хипотетично – т.е. въз основа на факти, които не са приети за установени от въззивния съд. С оглед на това съдът намира, че въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по трети въпрос от изложението. Жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, а именно не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения въпрос, касаещ приложението на нормата на чл.83,ал.1 КТ, както и на чл.61 и чл.62 КТ не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна и трайна съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по поставените въпроси от жалбоподателя И. С. С., чрез адв.Ч.П..
По подадената частна жалба от И. С. С. срещу решение № 286/10.09.2018 г. по гр.дело № 260/2018 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е допълнено решение № 230/20.06.2018 г., постановено по същото дело в частта за разноските, като ищецът е осъден да заплати на ответника ПК”Напред” гр.Пирдоп сумата 1520 лв. разноски по делото за въззивната инстанция.
Въззивният съд е приел, че искането на ответника ПК”Напред” гр.Пирдоп за допълване на въззивното решение в частта за разноските, направени за въззивната инстанция е основателно. Изводът е правилен.
С въззивното решение от 20.06.2018 г. по гр.дело № 260/2018г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решение №29/14.03.2018г. по гр.д. №521/2016г. на РС – Пирдоп, с което са отхвърлени предявените искове от И. С. С. против ПК”Напред” гр.Пирдоп с правно основание чл.344, ал.1,т.1,т.2,т.З КТ вр.чл.225,ал.1 КТ, вр.чл.86 ЗЗД, чл.226 КТ, вр.чл.86,ал.1 ЗЗД, чл.220, ал.1 КТ и чл.224 КТ. Решението е постановено по подадена въззивна жалба от ищеца И. С.. С решението съдът не се е произнесъл по направеното искане от ответника по жалбата ПК”Напред” гр.Пирдоп за присъждане на разноски за тази инстанция.
Видно от приложения отговор на ПК”Напред” гр.Пирдоп по въззивната жалба в същия е заявено искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Същото искане е заявено и в съдебно заседание пред въззивния съд, проведено на 13.06.2018 г., чрез адв.Ст.П.. От приложените по въззивното дело договори за правна защита и съдействие от 12.04.2018 г. и от 15.05.2018 г. се установява, че ответника по въззивната жалба е упълномощил адв.Ст.П. да осъществява процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция и е изплатил в брой общо сумата 1520 лв. адвокатско възнаграждение. Ответника по въззивната жалба е представил и списък на разноските по чл.80 ГПК, преди съдебното заседание, на което е даден ход на устните състезания от въззивния съд.
С оглед на така посочените факти е правилен извода на въззивния съд за наличие на основанията на чл.248, ал.1 ГПК за допълване на решение №230 от 20.06.2018г. по гр.дело № 260/2018 г. на СОС в частта за разноските. Правилно е прието, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно от ответника, ПК”Напред” гр.Пирдоп с отговора на въззивната жалба и са представени доказателства, че такива действително са направени, че съдът е пропуснал да се произнесе по него с акта по същество и поради това искането е основателно.
Правилен е и извода, че възражението на ищеца за прекомерност на претендираните от ответника ПК”Напред” разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция е несвоевременно, тъй като е заявено с отговора по чл.248, ал.2 от ГПК. Ищецът-въззивник е бил редовно призован за о.с.з. на 13.06.2018г., не се е явил лично, нито е бил представляван от процесуален представител, съответно до момента, в който съдът е дал ход на устните състезания не е направил възражение за намаляване на разноските в частта на заплатеното от ответника по въззивната жалба адвокатско възнаграждение, поради прекомерност. С оглед на това правилно е прието, че възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано с приключване на устните състезания пред въззивния съд.
Като взема предвид посоченото съдът намира, че допълнителното въззивно решение в частта на присъдените в тежест на въззивника-ищец разноски е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 2100 лв., от която сумата 1600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.09.2018 г. разноски по делото за настоящото производство по чл.288 ГПК и сумата 500 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.11.2018 г. за производството по подадената частна жалба от ищеца И. С. С. срещу решение № 286/10.09.2018 г. по гр.дело № 260/2018 г. на СОС в частта за разноските, което впоследствие с определение № 84/18.02.2019 г. е прекратено и производството по частната жалба е присъединено към настоящото производство по чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 6090/02.08.2018 г., подадена от ищеца И. С. С., ЕГН [ЕГН], чрез адв. Ч. П. в частта, с която е обжалвано решение № 230/20.06.2018 г., поправено с решение № 286/10.09.2018 г. по гр.дело № 260/2018 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 29/14.03.2018 г. по гр.дело № 521/2016 г. на Районен съдгр.Пирдоп в частта, с която са отхвърлени предявените искове от И. С. С. срещу ПК”Напред” ЕИК 000734922 с правно основание чл.226,ал.2 и ал.3 КТ за присъждане на обезщетение, поради незаконно задържане на трудова книжка в размер на 2100 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане и с правно основание чл. 220 КТ за присъждане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие и прекратява производството по делото в посочената част.
Не допуска касационно обжалване на решение № 230/20.06.2018 г., поправено с решение № 286/10.09.2018 г., постановено по гр.дело № 260/2018 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявени искове от И. С. С. ЕГН [ЕГН] срещу ПК”Напред”ЕИК000734922 с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ и по предявен иск с правно основание чл.224 КТ, по касационна жалба вх. № 6090/02.08.2018 г., подадена от ищеца И. С. С., [населено място], ул.”Ц.О.” № 39, чрез адв.Ч. П., съдебен адрес [населено място], ул.”У.” № 15.
Потвърждава решение № 286/10.09.2018 г., постановено по гр.дело № 260/2018 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е допълнено решение № 230/20.06.2019 г. по гр.дело № 260/2018 г. на Софийски окръжен съд в частта за разноските, като е осъден И. С. С. ЕГН [ЕГН] да заплати на ПК”Напред” ЕИК 000743922 сумата 1520 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция
Осъжда И. С. С. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на ПК”Напред” ЕИК 000743922 сумата 2100 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба и е прекратено производството по делото в указаната част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: