ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 581
София, 12.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на … две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 465/2009 година.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 . ГПК.
Образувано е по жалба на Р. З. Д. от [населено място] срещу определение от 02.06.2009 г. по ч. гр. д. № 494/2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 21.04.2009 г. по гр. д. № 189/2009 г. на районен съд [населено място], с което производството по предявения от касатора срещу З. З. негаторен иск е прекратен като недопустим. Поддържа, че изводът е необоснован. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Обосновава го с това, че разрешеният процесуален въпрос за допустимостта на иска е от значение за точното прилагане на закона.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е допустим.
След проверка на обжалвания акт въз основа данните по делото настоящият тричленен състав на ВКС, ГК, I г. о. намира, че е налице поддържаното основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
Касаторът е предявил негаторен иск срещу ответника. Подържа, че той на 21.02.1009 г. е паркирал собственото си моторно превозно средство пред гаража на ищеца на разстояние от вратата, недостатъчно за да може свободно да използва гаража си като изважда и вкарва собствения си лек автомобил. В обстоятелствената част на исковата молба е заявил, че ответникът многократно паркира така автомобила си, с което създава
гр. д. № 465/2009 r. на BKc на РБ. ГК, I г. о. 2
пречки на ищеца да ползва гаража си по предназначение, като подробно се е спрял на извършените от ответника действия на конкретна дата, което съдът е възприел като главен факт, на който е основен иска.
Съдът е направил извод, че действието, с което се създава пречка на ищеца да ползва имота си по предназначението му, е било прекратено същия ден в 14.00 ч., както той е заявил в исковата молба, няма данни такова действие да е извършено и в деня на подаване на исковата молба. Намерил е, че не се поддържа да е налице постоянно препятствие създадено от ответника и ограничаващо ищеца да ползва имота си, поради който той няма правен интерес от предявения иск.
Р. от съда процесуален въпрос за наличие на правен интерес от предявения иск не съответства на трайната практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, поради което определението следва да се допусне до касационно обжалване.
Изводът за липса на правен интерес от предявения иск е неоснователен.
Създаването на пречка или ограничение за ползване на недвижим имот може да бъде осъществено както с еднократно действие така и с повтарящи се, макар и ограничени по време. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е заявил, че описаният начин на паркиране и създадената с това невъзможност да се влиза и излиза в гаража с моторно превозно средство не е изолиран случай, а се повтаря често от ответника. Въпреки че е предупреждаван от органите на МВР по искане на ищеца, ответникът не е предприемал действия да преустанови това поведение, злоупотребявайки и със заеманата от него длъжност началник на затвора в [населено място].
От така направеното изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, следва извода, че той е основан на повтарящи се действия от страна на ответника, изразяващи се в паркиране на собствения му автомобил на неподходящо разстояние от гаража на ищеца, с което създава пречка за нормалното му използване. Това обуславя правния интерес от предявения иск.
Направеният извод в обратен смисъл не кореспондира на заявените правопораждащи факти. Тава е основание да се отмени определението и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действие с разглеждане на предявения иск.
По изложените съображения и на основание чл. 2 ГПК Върховният касационен съд, ГПК, състав на I г. о.
гр. д. № 465/2009 г. на В. на РБ. ГК. I г. о. 3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение от 02.06.2009 г. по ч. гр. д. № 494/2009 г. на Плевенски окръжен съд и определение от 21.04.2009 г. по гр. д. № 189/2009 г. на районен съд [населено място].
ВРЪЩА делото на първоинстанционния районен съд при [населено място] за продължане на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: