О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 12.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2302/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ал.1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Р. А. Г., срещу определение №2525 от 31.07.2017г., постановено по ч.в.д.№2216/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, Т.О., 5 с-в, с което е потвърдено определение от 3.02.2017г. по гр.д.№14412/2016г. на СГС, Г.О, І-1 с-в.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е квалифицирал исковата претенция по чл.1 от З. вместо по чл.49 ЗЗД като се акцентира върху обстоятелството, че с исковата молба се ангажира отговорността на БНБ като възложител на работата на квесторите, които са не са част от структурата на БНБ, а не за действия, извършени от квесторите като длъжностни лица при осъществявана от банката административна дейност. Оспорва се относимостта на цитираната практика на петорен смесен състав на ВКС и ВАС. Според касатора съдът е допуснал процесуално нарушение като не е анализирал фактическата обстановка на правния спор, изложена в исковата молба, която е определяща за квалифициране на претенцията.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси като основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а именно:
1.„Осъществяват ли квесторите, назначени от БНБ, административна дейност или само облигационна и/или търговска такава при упражняване на пълномощията си съгласно чл.105-114 ЗКИ, когато лицензът на банката не е отнет?”. Поддържа се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (предпоставка за касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК ).
2.„По кой ред се реализира отговорността на БНБ за противоправни действия на назначените от нея кредитори – по реда на чл.1 ал.1 З. или по чл.49 ЗЗД?”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Постановление №7/29.12.1958г. на Пленума на ВС и Постановление №7/19589г. на Пленума на ВС (предпоставка за касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК ).
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Българска народна банка (БНБ), в който се поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Сочи се, че първият въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда и не е от значение на точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а по отношение на втория въпрос се твърди, че същият не е решен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Отделно се излагат съображения за неоснователност на частната касационна жалба по съществото на процесуалния спор.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение на СГС, с което е прекратено производството по делото, образувано по исковата молба на Р. Г. против БНБ и с което делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – [населено място], въззивният състав от Софийски апелативен съд е посочил, че с исковата молба са обективирани претенции за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди от действия на квесторите на [фирма], назначени от БНБ, които действия се изразяват в анулиране на две нареждания за плащане, подадени от ищеца преди поставяне на [фирма] под специален надзор на 19.06.2014г.
Въззивният състав е възприел правната аргументация на първоинстанционния съд с позоваване на т.1 от Тълк. постановление №2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Отделно от това апелативният съд се е позовал и на определение №42/27.12.2016г. по дело №13/2016 г. на петчленен смесен състав ВКС и ВАС, с което е разрешен спор за подсъдност между СГС и АССГ в производство по чл. 135 ал. 4 АПК.
В обжалваното определение е посочено, че за да разреши процесуалния спор апелативният съд държи сметка за дейността на БНБ, разписана в чл.2 ал.6 ЗКИ, съгласно който БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. Съдът е отразил, че с чл. 1, ал. 2 ЗКИ БНБ е определена като компетентен орган в РБългария за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 40 от Регламент (ЕС) №575/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013г., както и че БНБ е овластена съгласно чл. 13 и чл. 36 от ЗКИ да издава и отнема лицензи на останалите банки. Въззивният състав се е позовал на разпоредбите на чл.151 ал.1 и ал.3 от ЗКИ предвиждащи, че при упражняване на тези функции за надзор на останалите банки в страната, БНБ осъществява властнически правомощия като отнемането на лиценз на банка се извършва с индивидуален административен акт на управителния съвет на БНБ, който може да бъде оспорен пред ВАС. Посочил е, че продължение на отнемането на лиценз на банка е назначаването на квестори, чиято дейност също е административна, както и че квесторите са физически лица, които се назначават и освобождават от БНБ и които се отчитат за дейността си само пред БНБ.
Въззивният състав е обосновал извода за правния характер на образуваното производство като спор по чл.1 ал.1 З. (предвиждащ отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност) с разясненията, дадени в ТП №2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по т.дело № 2/2014 г. Съдът е посочил, че в цитираното постановление е прието, че, за да се квалифицира иск, като такъв по чл.1 ал.1 З., определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е издал и следователно, след като ищецът търси ангажиране отговорността на БНБ за действия извършени от назначени от нея длъжностни лица (квестори) при осъществявана от БНБ административна дейност, то заявените от ищеца Р. Г. претенции за присъждане на обезщетение следва да се квалифицират като искове по чл. 1, ал. 1 З., които компетентен да разгледа е АССГ. Съдът е посочил, че изключването на отговорността на БНБ и нейните органи за нанесени умишлени вреди на основание чл.79, ал.8 от Закона за кредитните институции не налага извода, че З. е неприложим, тъй като отговорността по З. е обективна и съгласно чл.8, ал.3 от същия закон държавата не отговаря по този ред, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетяване, а такъв ЗКИ не е уредил.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Според задължителните указания в т.1 от Тълк. решение № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт.
Формулираният от касатора първи въпрос: .„Осъществяват ли квесторите, назначени от БНБ, административна дейност ,или само облигационна и /или търговска такава при упражняване на пълномощията си съгласно чл.105-114 ЗКИ, когато лицензът на банката не е отнет?” не е значим за процесуалния спор по см. на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда. Както бе посочено по-горе, за да обоснове административния характер на производството по чл.1 ал.1 З., въззивният състав е посочил (позовавайки се на разясненията, дадени в Тълк.постановление №2/2014г на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС), че определяща за правната квалификация на иска, предявен срещу БНБ, е административният характер на дейността на банката, която е назначила квесторите като съдът е акцентирал върху изключителната компетентност на БНБ да регулира и осъществява контрол върху дейността на другите банки в страната. Основният аргумент, обуславящ крайния извод на съда, е свързан с властническите правомощия на БНБ при осъществяване на надзора върху банковите институции, а не върху характера на дейността на квесторите. В тази връзка споменаването в определението, че дейността на квесторите е административна, няма отношение към решаващите изводи на съда и не може да обоснове наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация.
По начина, по който е формулиран вторият въпрос: „По кой ред се реализира отговорността на БНБ за противоправни действия на назначените от нея кредитори – по реда на чл.1 ал.1 З. или по чл.49 ЗЗД?” не следва да се допуска касация, тъй като въпросът се отнася изцяло до правилността на обжалвания съдебен акт, а не до формиране решаващата воля на съда. Но дори да се приеме, че въпросът е значим за правния спор, същият не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираните от касатора тълкувателни постановления на пленума на ВС от 1958г. и 1959г. не са относими за конкретния правен спор с оглед новата и различна регламентацията на дейността на БНБ в ЗКИ (съобразена, съгласно чл.1 ал.2 ЗКИ, с нормите на Регламент (ЕС) №575/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013г.). Напротив изводите на въззивния състав, че за правната квалификация на иска по чл.1 ал.1 З. релевантна е административната дейност на БНБ и че е без значение твърдението на ищеца, че Банката е възложител на работата на квесторите по чл.49 ЗЗД, са изцяло в съответствие с указанията, дадени в т.1 от Тълк.постановление №2/2014г на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което е относимо за правния спор, така както е прието в определение №42/27.12.2016г. по дело №13/2016 г. на петчленен смесен състав ВКС и ВАС (посочено в обжалваното определение) и в постановеното впоследствие определение №40/24.07.2017г. по дело№29 А/2017г. на смесен петчленен състав от ВКС и ВАС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2525 от 31.07.2017г., постановено по ч.в.д.№2216/2017г. по описа на САС, Т.О., 5 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :