О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр. София, 13.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 753 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. В. Е., срещу решение № 380 от 01.12.2015г. по в.т.д. № 561/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Втори търговски състав, с което е потвърдено решение № 78 от 16.06.2015г. по т.д. № 33/2013г. на Пазарджишки окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение [фирма] е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратени са правомощията на органите му на управление и длъжникът е лишен от правото да управлява и се разпорежда с имуществото си, както и е постановено започване осребряване на имуществото на дружеството, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Поддържа, че незаконосъобразното действие на първоинстанционния съд – допускане до гласуване на събрание на кредиторите на [фирма], е довело до опорочаване на съдебния акт, потвърден с обжалваното решение. Представя изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, с правото на ЕС и с друго влязло в сила въззивно решение по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:
1. При наличие на: 1/ колизия на разпоредби по смисъла на чл.25 §1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000г. относно производство по несъстоятелност, по силата на препращаща норма към Регламент (ЕО) № 44/2001г. чл.34 §2, респ. Регламент (ЕО) № 1215/2012г. чл.45 § 4 т.“б“ /отказ на признаване и изпълнение на Решение/Определение“ чл.32 от Регламент (ЕО) № 44/2001/ във връзка с чл.1 §1, т. „б“ от Регламент № 44/2001, при което се определя обхватът на текста, контекстът и целите и 2/ доколкото се касае до законова празнота, която не може да бъде запълнена по пътя на правоприлагането по аналогия, чрез привнасяне по целесъобразност на елементи от ТЗ в КМЧП, налице ли е „нарушаване на правото на защита“, ако механично се приложи национално, а не общностно право – поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с посочените регламенти, тъй като в съответствие с чл.3 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност се прилага, когато длъжникът има имущество или „Кредитори – Дружество за реконструкция на стари жилищни сгради Щокерау – А.“ в повече от една държава – членка. Позовава се на чл.34 §2 от Регламент № 44/2001, касаещ отказа от екзекватура, която не държи връчването да е извършено в друга държава – членка, т.е. не се прилага само при международни връчвания, а се прилага и когато връчването е осъществено на територията на държавата, чийто съд е постановил решението, което ще бъде признато и изпълнено. Счита, че отговорът на този въпрос има значение и за точното прилагане на закона, за осъвременяване на тълкуването, и с оглед изменение в законодателството, и с оглед развитие на правото.
2. Когато: 1/ на ответника не е връчен документът, който слага начало на делото или равнозначен документ в достатъчен срок и по такъв начин, който да го улесни да организира защитата си; 2/ след това ответникът е започнал производство по оспорване пред друг съд, постановил решението в негово отсъствие, дали този ответник може да се противопостави на изпълнението на първоначалното Решение/Определение по чл.32, постановено в негово отсъствие, съгласно чл.34 §2 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 по съображение, че документът за провеждане – образуване на производството не му е бил връчен в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си преди постановяване на първоначалното решение в негово отсъствие – поддържа, че въззивният съд е постановил решение в противоречие с Решение на С. по д.228/81 Pendy Plastic v. Pluspunkt и С-305/88 Lancray v. P. по сходен казус. Поддържа, че същевременно отговорът на този въпрос има значение и за точното прилагане на закона, за осъвременяване на тълкуването, и с оглед изменение в законодателството, и с оглед развитие на правото.
3. Кой е процесуално легитимиран: ищецът, ответникът, кредиторът с прието вземане, кредиторът с прието и оспорено вземане, кредиторът с неприето и оспорено вземане или кредиторът с неприето вземане, да подаде въззивна жалба срещу решението по чл.705, ал.1 ТЗ, с което е утвърден оздравителния план на несъстоятелния длъжник – поддържа, че въззивният съд е постановил решение в противоречие с решение № 15 по т.д. № 535/2009г. на ВКС, ТК, I т.о. и определение № 2233 от 26.11.2014г. по ч.гр.д. № 1308/2014г. на Пловдивски апелативен съд и определение № 242 от 01.04.2011г. по ч.т.д.№ 111/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. Поддържа, че същевременно отговорът на този въпрос има значение и за точното прилагане на закона, за осъвременяване на тълкуването, и с оглед изменение в законодателството, и с оглед развитие на правото.
Касаторът представя и молба с искане за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз в Л.. Във връзка с поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси формулира следните преюдициални въпроси:
1. Когато: 1/ на ответника не е връчен документът, който слага началото на делото или равнозначен документ в достатъчен срок и по такъв начин, който да го улесни да организира защитата си; 2/ след това ответникът е започнал производство по оспорване пред друг съд, постановил решение в негово отсъствие, дали този ответник може да се противопостави на изпълнението на първоначалното решение, постановено в негово отсъствие, на основание чл.34 § 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 по съображение, че документът за образуване на производството не му е бил връчен в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си преди постановяване на първоначалното решение в негово отсъствие;
2. Кой е процесуално легитимиран: ищецът, ответникът, кредиторът с прието вземане, кредиторът с прието и оспорено вземане, кредиторът с неприето и оспорено вземане или кредиторът с неприето вземане, да подаде въззивна жалба срещу решението по чл.705, ал.1 ТЗ, с което е утвърден оздравителния план на несъстоятелния длъжник.
Поддържа, че с оглед факта, че не е налице ясна правна уредба, която да даде отговорите на посочените въпроси, и на основание чл.267 /стар 234 от Д./ от Договора за функциониране на ЕС вр. чл.628 и чл.629 ГПК, следва да бъде уважено искането му за отправяне на преюдициално запитване.
Ответникът [фирма], [населено място], представлявано от адв. М. С., оспорва касационната жалба. Поддържа, че всички наведени в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение, както и въпросите в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване /освен че са и много неясно формулирани/ са неотносими към настоящия спор, тъй като не касаят /евентуално/ допуснати нарушения във връзка с производството по чл.710 ТЗ, а всъщност касаят производството по оздравяване на предприятието, което е приключило с влязло в сила съдебно решение. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът [фирма], представлявано от адв. В. Г., представя отговор, в който поддържа, че касационната жалба е основателна, като излага съображения за неправилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е изложил съображения, че производството по чл.710 ТЗ е формално и в него съдът проверява дали и доколко са налице предпоставките, визирани изчерпателно от законодателя в текста на разпоредбата, като не са предвидени други процесуалноправни или материалноправни действия на участниците в производството, поради което решението има характер само на администриране на същото. Посочил е, че когато се установи, че планът за оздравяване на длъжника не е приет или утвърден, правораздавателният орган директно е длъжен да постанови решението си по чл.710 ТЗ. Поради това е приел, че релевантен за настоящото производство е фактът на неутвърждаване на предложения от кредиторите на [фирма] оздравителен план, което е установено с влязло в сила решение. Счел е, че възражението на въззивника – длъжник за порочност на определени действия на кредитора [фирма] в оздравителното производство е неотносимо за настоящото производство по чл.710 ТЗ, тъй като в него въззивният съд следи само от формална страна за наличието на предпоставките на чл.710 ТЗ и не може да извършва пряк или косвен контрол за предходни действия на участници в производството по несъстоятелност, за които има влязло в сила решение. Въз основа на тези съображения е приел, че първоинстанционният съд, установявайки наличието на предпоставките на чл.710 ТЗ, обосновано е постановил решението си с реквизитите на чл.711 ТЗ.
Въззивният съд е приел, че искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Л. касае производство по глава 44 от ТЗ – „Оздравяване на предприятието“, а не по настоящото дело, което е с предмет решение за обявяване в несъстоятелност. Счел е за безспорен факта, че производството по несъстоятелност в частта, касаеща оздравяване на предприятието на длъжника, е приключило с влязло в сила решение, и този факт автоматично изключва допустимостта на искането за сезиране на С. с преюдициално запитване по отношение на въпроси, възникнали в това вече приключило производство. На второ място е посочил, че искането за преюдициално запитване касае тълкуване прилагането на разпоредби от националното законодателство, като по повдигнатите от молителя „преюдициални“ въпроси има непротиворечива практика, което налага извод, че заключение от С. по прилагането на определени текстове от националния ТЗ не е необходимо. На трето място е счел, че не е доказана връзка между първия от формулираните въпроси с фактическата обстановка по спора, фазата, в която се намира производството по несъстоятелност, и тълкуването, което се иска да бъде направено, за да се постанови правилно и законосъобразно решение по чл.710 ТЗ. На четвърто място, въззивният съд е приел, че неправилно се излагат „аргументи“ за прилагане на Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал три процесуалноправни въпроса, които не са релевантни, тъй като не са обсъждани по същество от въззивния съд поради това, че са счетени за неотносими за изхода на делото. Въпросите са свързани с поддържаните от касатора твърдения за допуснати нарушения в предходната фаза на производството по несъстоятелност – по оздравяване на предприятието на длъжника, изразяващи се в неправилно предоставяне от съда по несъстоятелност на основание чл.673, ал.3 ТЗ на право на глас на събрание на кредиторите на кредитора [фирма], в ненавременно връчване на длъжника на молбата на този кредитор с искането му по чл.673, ал.3 ТЗ, в разглеждане на жалбата на този кредитор срещу решението на съда по утвърждаване на плана, въпреки липсата на легитимация да обжалва това решение, които нарушения са опорочили решението на въззивния съд, постановено по тази жалба. Производството по оздравяване е приключило с влязло в сила решение на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на решението на съда по несъстоятелност, е отказано утвърждаване на предложения от длъжника план за оздравяване, приет от събранието на кредиторите на 04.06.2014г. Това решение е било обжалвано, но с определение № 391 от 29.05.2015г. по т.д. № 1297/2015г. на В., ТК, I състав не е допуснато касационното му обжалване. Поради това в настоящото производство въпросът, свързан с наличието на предпоставки за утвърждаване на плана за оздравяване, не може да бъде разглеждан, а наведените във връзка с него доводи и твърдения са неотносими. Предмет на изследване в настоящото производство е наличието на предвидените в чл.710 ГПК предпоставки, във връзка с които касаторът не е поставил правни въпроси. Неоснователни са изложените от касатора доводи, че влязлото в сила въззивно решение по чл.717а ТЗ не следва да бъде зачетено поради наличието на основания, извлечени от чл.34 §2 от Регламент № 44/2001. Тази разпоредба се намира в Глава III „Признаване и изпълнение“ на посочения регламент, уреждаща реда и предпоставките за признаване на съдебно решение, постановено в държава – членка, в друга държава-членка. Поради това чл.34 §2 от Регламент (ЕО) № 44/2001г., респ. чл.45 § 4 т.“б“ от Регламент (ЕО) № 1215/2012г. не намират приложение в настоящото производство, доколкото изходът му не е обусловен от признаване на съдебно решение на друга държава – членка. Решението на въззивния съд по чл.707а ТЗ е постановено от съда в предходната фаза на производството по несъстоятелност и не попада в предметния обхват на посочените регламенти.
По изложените съображения следва да се приеме, че формулираните въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
По молбата на касатора за отправяне на запитване за постановяване на преюдициално заключение от Съда на ЕО:
Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съгласно чл. 628 ГПК и чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, българският съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на заведеното пред него дело. Правилното разрешаване на формулираните от касатора въпроси няма отношение към решаването на настоящото дело, тъй като тези въпроси са свързани с предходна фаза на производството по несъстоятелност, приключила с влязло в сила съдебно решение, и нямат отношение към преценката за наличие на предвидените в чл.710 ТЗ предпоставки, какъвто е предметът на обжалваното в настоящото производство въззивно решение. От друга страна, по изложените по-горе съображения и с оглед предмета на делото, Регламент (ЕО) № 44/2001г., респ. Регламент (ЕО) № 1215/2012г. не намират приложение, с оглед на което формулираните във връзка с приложението им въпроси не са от значение за изхода му.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 380 от 01.12.2015г. по в.т.д. № 561/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Втори търговски състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: