О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 13.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.09. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 2906/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [ЕИК], чрез адвокат В. Т., с вх.№ 5541 от 17.05.2013 г. на Софийския апелативен срещу определение №983 от 30.04.2013 г. по ч.гр.д.№1723/2013 г. на Софийския апелативен съд, ГО, първи състав, с което е потвърдено определение от 05.12.2012 г.по т.д.№944/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-12 състав, с което е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса в размер на 3 868.41 лв. по подадената от него въззивна жалба с вх.№86513/20.08.2012 г. срещу решение №1044 от 06.06.2012 г. по т.д.№944/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-12 състав. Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд, че чл.83, ал.3 ГПК, съдържащ обстоятелствата, при наличие на които физическите лица се освобождават от държавна такса, е неприложим за юридическите лица, каквото е жалбоподателя в качеството му на О..
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на основните права и свободи, съдържащи се в Конституцията, както и на чл.13 и чл.14 ЕКПЧ. Поставя правните въпроси за допустимостта от освобождаване на юридическите лица от предварително внасяне на държавна такса, както и неосвобождаването им представлява ли дискриминация спрямо тях. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът оспорва частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната касационна жалба не следва да се допусне до касационен контрол.
Формулираните от жалбоподателя правни въпроси са от значение за изхода на делото, но не е налице подържаното допълнително основание за селектиране на частната касационна жалба- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Разпоредбите на чл.83, ал.1,т.1-3 и т.5, ал.2 и на чл.84 ГПК, уреждащи освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса, са ясни и категорични, поради което не се нуждаят от изправително тълкуване. Съобразно тях, подлежат на освобождаване от внасяне на държавни такси само физически лица, при наличие на условията, посочени в чл.83, ал.2 ГПК. По тълкуването на тези разпоредби в посочения по-горе смисъл е формирана и трайна и непротиворечива съдебна практика, което обстоятелство също изключва наличието на подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.Вж. Определение №187/19.03.2012 г., по ч.т.д.№109/2012 г на ІІ Г.О., Определение №100/29.01.2013 г. по ч.т.д.№47/2013 г. на І Г.О., Определение №78 от 31.01.2013 г. по ч.т.д.№595/2012 г. на ІІ, Т.№., Определение №650 от 12.07.2012 г. по ч.т.д.№507/2012 г. на ІІ Т.О., Определение №489 от 20.07.2012 г. по ч.т.д.№225/2012 г. на І Т.О.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №983 от 30.04.2013 г. по ч.гр.д.№1723/2013 г. на Софийския апелативен съд, ГО, първи състав, с което е потвърдено определение от 05.12.2012 г.по т.д.№944/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-12 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя [фирма] по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса в размер на 3 868.41 лв. по подадената от него въззивна жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: