O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр. София, 14.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4083/2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5251/ 09.07.2018 г. на Н. К. Б., чрез адв. А. Р., срещу определение № 355 от 18.06.2018 г. на Кюстендилския окръжен съд по
ч.гр.д. № 214/ 2018 г. за потвърждаване на протоколно определение № 319 от 15.03.2018 г. на Дупнишкия районен съд по гр.д. № 2008/2017 г., с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателката иск по чл. 135 ЗЗД.
Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа се, че окръжният съд не се е произнесъл по доводите на страната в частната въззивна жалба , както и не е съобразил всички обстоятелства изложени в исковата молба относими към преценката за наличие на правен интерес от П. иск. Твърди се, че ограниченото вещно право на ползване на жалбоподателката върху недвижимия имот предмет на договорната ипотека, която се атакува като относителна недействителна, е нарушено от факта на неотбелязването му в самия ипотечен договор и в обявленията на ЧСИ за предстоящата публична продан на имота. При съставянето на нотариалния акт за ипотеката между банката и титуляра на голата собственост върху имота не били спазени особените изисквания на закона – да се отрази, че върху имота е учредено право на ползване, което обстоятелство не е взето предвид от въззивния съд. Във връзка с това последно оплакване се извежда, в отделно представеното изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, правен въпрос като се поддържа, че произнасянето на касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
От „Б. Д.“ – ЕАД, като ответна страна, чрез юрисконсулт Н. Б., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпило писмено становище, с което жалбата се оспорва като неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу преграждащ въззивен съдебен акт, постановен в производство по иск с цена над 5000 лв. съобразно данъчната оценка на ипотекирания имот, така е допустима.
По въпроса за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, IV-то г.о., съобразява и намира следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. № 2008/2017 г. по описа на Дупнишкия районен съд е образувано по исковата молба на Н. К. Б. срещу „Б. Д.“ – ЕАД за обявяване на относително недействителна спрямо нея на сключената между ответника и покойната А. Л. Б., дъщеря на ищцата, договорна ипотека , учредена с н.а. № 141 от 15.09.2006 г., т.II. рег. № 2679 по н. д. № 308/ 2006 г. за обезпечаване на банков кредит в размер на 35000 лв. Ищцата се позовава на запазено право на ползване върху недвижимия имот, предмет на ипотеката, притежаваната в съсобственост с покойния и баща и сестра си 1/ 2 идеалната част върху който, е дарила приживе на дъщеря си с н.а. № 35 от 01.06.2004 г , т. II, рег. № 2827 по н.д. 186/2004 г. Твърди, че била увредена тъй като в договора за ипотека ограниченото вещно право на ползване не било отразено, а предстояла публична продан на ипотекирания имот в рамките на образувано през 2009 г. изпълнително дело поради необслужване на кредита от вече покойната А. Б.. С отговора на исковата молба ответникът е възразил срещу допустимостта на предявения иск поради липсва на правен интерес. Липсата на правен интерес е обоснована с погасяване правото на ползване поради неупражняването му в рамките на 5- годишния давностен срок, отказ на ищцата от наследството на покойната и дъщеря, невъзможност на носителя на правото на ползване да се противопоставя на титуляра на голата собственост да се разпорежда с имота, в т.ч да го обременява с тежести, и не на последно място с поредността на вписванията на актовете за правото на ползване и за ипотечното право, при която на тутуляра на правото на ползване е непротивопоставимо правото на ипотекарния Кредитор, тъй като ипотеката е вписана след договора за дарение, с който ищцата си е запазила правото по чл. 56 ЗС върху ипотекирания имот.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото, окръжният съд е приел от една страна, че за титуляра на голата собственост върху имота съществува правото да обременява имота с тежести, в т.ч. с договорна ипотека, а от друга, че това не засяга правото на ползване на ищцата, което е останало в партимониума и независимо, че не е описано в акта за учредяване на договорната ипотека. Приел е допълнително, че за приобретателя на голата собственост не съществува задължение да отразява в акта за ипотека за наличието на ограничени вещни права върху имота , както и че при всяка сключена от него разпоредителна сделка ищцата запазва правото си на ползване. Тъй като не били изложени твърдения правото на ползване на ищцата да е оспорено или нарушено със сключване на договора за ипотека, липсвал правен интерес от така предявения иск.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване във врзъла със специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК касаторът е извел въпроса за това съществува ли задължение за приобретателя на голата собственост при прехвърляне и учредяване на тежести върху недвижимия имота да отразява в нотариалния акт, че запазено ограничено вещно право на ползване върху него.
С оглед предмета на делото и изложените в обжалваното определение мотиви на въззивния съд, така поставеният въпрос не разкрива характериститките на обуславящ изхода на делото по см на чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото по тълкуването му ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Това е така защото приетото от състава на окръжния съд , че за приобретателя на голата собстеност не съществува задължение да отразявав разпоредителна сделка, че върху имота тежат ограничени вещни прав , не е неговият водещ решаващ мотив да приеме, че правен интерес от предявения иск не е налице. Произнасянето на въззивния съд по така поставения въпрос е с оглед наведените от страната във въззивната жалба оплаквания, че тя предполагала , че при учредяване на ипотеката покойната и дъщеря съзнателно укрила факта на учреденото право на ползване, инак договор за ипотека не би бил сключен. Водещият мотив на въззивния съд обаче е друг- а именно, че за приобретателя на голата сбственост не съществува ограничение да се разпорежда с имота, вкл. да го обременява с вещни тежести, което разпореждане и обременяване само по себе си не уврежда титуляра на правото на ползване върху същия имот, което се запазва в патримониума му при всяка една от тези сделки. Така дори да бъде прието нещо различно от ВКС по поставения от касатора въпрос, водещият основен мотив на съда в обжалваното определение не може да бъде преодолян, тъй като, макар и непълен, е в съответствие с практиката на касационната инстанция, която приема, че когато действителното правно положение съвпада с целената чрез иска за недействителност правна промяна в сферата на ответника, тъй като тя е настъпила по силата на други обстоятелства, не е налице правен интерес от този иск ( в т.см. напр. са решение № 46 от 07.03.2016 г. на ВКС, IV-то г.о. по гр.д. № 4352/2015 г., решение № 312 от 28.10.2014 г. на ВКС, IV-то г.о. по гр.д. №2800/2014 г., решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС, IV-то г.о. по грд. №915/2012 г., както и решение№ 639 от 06.10.2010 г. ВКС IV-то г.о. по гр..д №754/2009 г.) . В случая сме изправени точно пред такава хипотеза. Ищцата цели да може да противопостави ( в т.ч. да го защити при бъдещо оспорване чрез принудително изпълнение , правото си на ползване върху имота) на банката ипотекарен кредитор, и на бъдещия негов купувач от публичната продан. Сделката по ипотеката обаче ( а и бъдещата публичната продан ) е непротивопоставима на правото на ищцата да ползва имота на друго основание – поредността на вписванията в нотариалните книги на актовете за учреденото право на ползване и ипотечното право, която по арг. от чл. 113 ЗС в случая брани титуляра на първото по време на вписване право на ползване срещу купувача от публичната продан, тъй като съгласно чл. 175, ал. 2 ЗЗД с извършването на публичната продан на ипотекирания имот се погасяват само ипотеките и вещните права учредени след първата ипотека, а ипотеката придобива ред от вписването си, което е елемент от фактическия и състав. Обща разпоредба уреждаща конкуренция на права върху изнасяни и придобивани чрез публична продан недвижими имоти се съдържа и в чл. 496, ал, 2 , изр. 2-ро ГПК съгласно която, непротивопоставими на купувача от публична продан, която е деривативен по арг. от чл. 496, ал.2, изр.1 –во ГПК ( а не оригинерен способ, както погрешно смята касаторът ) придобивен способ, са само правата на онези трети лица, които са непротивопоставими и на взискателя, в случая ипотекарния кредитор – ответник по иска,. Нему обаче правото на ползване на ищцата като вписано преди учредяване на ипотеката е противопоставимо и то ще се запази върху имота съгл чл. 175, ал. 2 ЗЗД и при публичната продан. Съмненията на страната или фактите относно подправяне на нотариалния акт за дарение от дъщерята на ишцата приживе при ипотекиране на имота биха могли да бъдат предмет евентуално на наказателно производство, но по никакъв начин не рефлектират върху поредността на вписванията в нотариалните книги, още по –малко обуславят правен интерес от водене на иска по чл. 135 ЗЗД.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложеното,Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 355 от 18.06.2018 г. на Кюстендилския окръжен съд по ч.гр.д. №214/ 2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: