3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
С., 16.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 4737/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1684 от 31.07.2013 г. по т.д. № 290/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение №1976/12 от 12.11.2012 г. по т.д. №5354/ 2011 г. на СГС и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу ДА ”Държавен резерв и военновременни запаси” – [населено място] за 68 362.92 лв. – част от неустойка за забавено плащане на възнаграждение по Договор за услуга № 186 от 17.03.2006 г. за периода 07.04.2007 г. – 05.03.2008 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Приложение към касационна жалба жалбоподателят обосновава оплакване за неправилност на решението, като счита че претенцията за неустойка по настоящото дело е включена в решение №855/20.11.2009 г. на СГС по т.д.№ 584/2008 г., с което решение съдът е признал и установил по размер изцяло заявената по делото неустойка 73 928.89 лв., като е уважил частично предявената по размер и изцяло заявена с иска неустойка, дължаща се в пълен размер – не иде реч за частично предявена претенция, в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд, чиито извод, че искът е погасен по давност е, неправилен. Затова поддържа, че казусът попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, в която връзка иска произнасяне от ВКС.
Ответникът по касационната жалба ДА ”Държавен резерв и военновременни запаси” – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата като недопустима, тъй като жалбоподателят не е доказал да са налице поддържаните основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е уважен осъдителен иск, който е отхвърлен, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението, с което е уважен иск за неустойка за забавено плащане на възнаграждение по договор за изработка за периода 07.07.200.7 г. – 05.03.2008 г. и да отхвърли иска, въззивният съдът е изложил, че предмет на делото е разликата 68 362.92 лв. над уважената част на иска 5565.97 лв. по т.д.№584/2008 г. на СГС до 73 928.89 лв. – неустойката, определена по чл. 25 от сключения договор за процесния период. Приел е, че 3-годишната погасителна давност по чл. 111 б. ”б” ЗЗД е изтекла на 05.03.2011 г., а искът е предявен на 14.12.2011 г., и е неоснователен доводът на ищеца за прекъсване на давността с предявяването на иска, предмет на т.д.№ 584/2008 г. на СГС, тъй като искът е бил предявен като частичен и при уважаването му със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част на вземането и искът прекъсва давността само по отношение на тази част, като за непредявената част тече погасителна давност.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване ВКС извършва въз основа на изложените от касатора правни въпроси и доводи и с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Жалбоподателят не е посочил кой е релевантният за делото разрешен от съда правен въпрос, нито е изложил съображения защо поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените допуснати от съда нарушения. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания, а и жалбоподателят не доказва да е налице основание по чл. 280 ал. 1 ГПК, нито излага съображения в подкрепа на поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1684 от 31.07.2013 г. по т.д. № 290/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на ДА ”Държавен резерв и военновременни запаси” – [населено място] 300 лв.-разноски по делото за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: