О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 17.07. 2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 954/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Ж. П. срещу въззивно решение от 09.06.2011г. на ОС Варна, постановено по в.гр.д.№ 2220/2010г. С това решение е отменено решение на Варненски районен съд от 27.07.2010г. , постановено по гр.дело №4501/2005год., в частта, с която делбата на съсобствените имоти е извършена по реда на чл.292 ГПК/отм./ и съделителите са осъдени да заплатят суми за уравнение на дяловете и вместо това е постановил ново, с което е обявил за окончателни на основание чл.289ГПК/отм/ разделителните протоколи за две групи имоти и е постановил изнасянето на публична продан на недвижим имот нива от 6,000дка, представляваща имот №….;оставено е в сила решението в частта, с която са отхвърлени претенциите по сметки.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е и разрешаван противоречиво от съдилищата, като се навежда оплакване по същество за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост поради това, че съдът е подходил формално, без да обсъди с необходимата прецизност, задълбоченост и обоснованост доказателствения материал. Навежда се довод, че въззивният съд не е зачел силата на присъдено нещо на влязлата в сила част на първоинстанционното решение и е излязъл извън пределите на въззивната жалба, което е недопустимо. Касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответните страни не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението, представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора.
За пълнота на изложението следва да се посочи това, че доводите на касатора, за несъобразяване на въззивния съд с влязлата в сила част от решението не могат да бъдат споделени. В случая въззивното производство е образувано по жалба на съделител, изразил несъгласие с избрания от първостепенния съд способ за извършване на делбата и по жалба на съделители, които са изразили недоволство от извършеното разпределение с твърдението ,че поставените в техен дял имоти не съответстват на действителните им права. С така подадените жалби се препятства влизането в сила на решението и се поддържа висящност на втората фаза на делбеното производство по отношение на всички имоти и съделители.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.06.2011г. на ОС Варна, постановено по в.гр.д.№ 2220/2010г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: