О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр.София, 20.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5076/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Б. А. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІ г.о. № 156 от 22.05.2013 г. по гр.д.№ 565/ 2012 г., с което е оставена без разглеждане молбата й за изменение на постановеното по делото решение № 27/ 28.02.2013 г., като просрочена.
Жалбоподателката поддържа, че неправилно състав на касационната инстанция е счел за недоказано постъпването на молбата в куриерска служба в рамките на срока, в който е допустимо да се иска изменение на решението. Този срок според нея изтича на 28.03.2013 г. и е спазен, съгласно приложената към частната жалба товарителница, издадена от куриерска служба „С. е.”, поради което моли определението, с което молбата й е оставена без разглеждане, да бъде отменено.
Ответните по частната жалба страни, В. Б. Х. и Д. Б. Х., я оспорват като поддържат, че от представената товарителница не се установява срокът да е спазен. Считат, че документът е преправен, а по информация на куриерската служба пратка с посочената товарителница е предадена на 29-ти, а не на 28.03.2013 г. Молят частната жалба да бъде отхвърлена и претендират разноски.
Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Гражданско дело № 565/ 2012 г. на Върховен касационен съд, ІІ г.о., е образувано по молба на Р. Б. А. за отмяна на влязло в сила решение. На 28.02.2013 г. съдът се е произнесъл по молбата, като е оставил същата без уважение с решение, което не подлежи на обжалване. С решението молителката А. е осъдена да заплати на ответните страни В. и Д. Х. сумата 1 000 лв разноски. На 01.04.2013 г. във Варненски районен съд е постъпила молба от Р. А. за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Тази именно молба е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящето производство определение, като просрочена.
Съгласно чл.248 ал.1 ГПК срокът за отправяне на искане за изменение в частта за разноските на необжалваемо съдебно решение е месечен и тече от датата на влизане на решението в сила. В конкретния случай актът на ВКС, с който се отхвърля молбата за отмяна по гр.д.№ 565/ 2012 г., ІІ г.о., е в сила от 28.02.2013 г. и изменението е могло да бъде поискано до 28.03.2013 г. включително. Няма спор, че молбата е постъпила в съда, до който некомпетентно е отправена, на 01.04.2013 г., а спорът между страните е относно това, кога тя е постъпила в куриерска служба.
За да обоснове твърдението си, че е депозирала молбата на 28.03.2013 г., частната жалбоподателка представя товарителница № [ЕГН], издадена от куриерска служба „С. е.”. В приложеното копие от товарителницата обаче ясно се вижда, че датата на постъпване на пратката в службата е поправена. Същевременно по информация на самата служба, пратката, за която е издадена товарителница с въпросния номер, е постъпила за обработка в приемащ офис на 29.03.2013 г. в 17,52 часа. Изложеното води до основателно съмнение дали молбата за изменение на решението по гр.д.№ 565/ 2012 г., ІІ г.о., ВКС, в частта за разноските е подадена преди 29.03.2013 г. Установяването на спазването на процесуалните срокове е в тежест на страната, която твърди че е извършила валидно съответното процесуално действие. В случая не са налице доказателства в тази насока, поради което законосъобразно подадената молба е оставена без разглеждане по същество. Частната жалба срещу актът, с който това е сторено, не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІ г.о. № 156 от 22.05.2013 г. по гр.д.№ 565/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: