5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 21.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2231 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 21 от 07.02.2018 г. по в. гр. д. № 205/2017 г. на Кърджалийския окръжен съд е потвърдено решение № 26 от 25.05.2017г. по гр. д. № 181/2016 г. на Кърджалийския районен съд, с което е уважен предявеният от П. Д. Г., Н. Д. Т. и С. Д. Т. срещу Д. Ж. Ж. и Х. М. С. положителен установителен иск за собственост на ПИ № 40909.27.1548, кадастрален район 27 по ПНИ на [населено място], с площ от 277,61 кв. м. и е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариалният акт за собственост на първия ответник по отношение на този имот.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че праводателят на ищците Д. Т. е изселен от [населено място], [община], на основание Р. № 112/14.06.1997 г., вр. чл.101 ЗС, като за притежавания от него недвижим имот му е дадена в обезщетение земя с площ от 1,4 дка в землището на [населено място], местност ДП „Млечна промишленост“, за която той се е снабдил с констативен нотариален акт № 99, т.I, дело 305/1990 г. на КРС. Тази земя е означена в помощния кадастрален план, изработен във връзка с § 4к, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, като имот № 40909.27.1227. От този имот № 40909.27.1227 с реална площ от 1278 кв. м. впоследствие е образуван процесният имот № 40909.27.1548 с площ от 277,61 кв. м., който е нанесен в плана на новообразуваните имоти. Имот № 40909.27.1548 е бил възстановен на В. Д. Ж., в качеството й на наследник на Д. С. Я., със заповед № 2279/14.12.2009г. на кмета на [община], издадена на основание § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. В. Ж. е починала през 2011 г., като неин единствен наследник е ответникът Д. Ж. Ж.. С нотариален акт № 146, т.3, рег. № 10794, дело № 523/2015 г. на нотариус К. Д., № 20 по Р., Д. Ж. е продал имота на втората ответница Х. М. С..
За да уважи предявения положителен установителен иск за собственост на имот № 40909.27.1548 съдът е приел, че заповедта на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ не създава права за ответниците. Изложено е съображение, че описаният в заповедта имот не съответства на имота по т.8 на решение № 5660/27.03.2009 г. на ОСЗ К., с което се признава правото на собственост на наследниците на Д. С. Я. върху нивата с площ от 0,800 кв. м. в местността «Балък», пореден № 9 от подаденото заявление за възстановяване на собствеността. Този извод е направен въз основа на заключенията на единичната и тройната експертиза, приети от първата инстанция, както и на допълнителното заключение на тройната експертиза, прието от въззивния съд, които са категорични, че липсва идентичност между имота по т.8 от решението на ОСЗ по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ и имота по заповедта на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че заключенията на вещите лица са пълни, ясни, обосновани, в съответствие с представените по делото писмени доказателства. Прието е за неоснователно и евентуалното възражение за придобиване на имота по давност от ответниците, тъй като те не са осъществявали владение върху него.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца ответника Д. Ж. Ж..
Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е основано на погрешни заключения на вещите лица, които неправилно сочат, че имотът по т.8 от решението на ОСЗ от 2009 г. се намира в друга местност и не е идентичен с имота по заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Неправилно съдът отказал да уважи искането на жалбоподателя в състава на повторната експертиза да не бъде включвано първоначалното вещо лице, чието заключение съдържало неверни факти. Неправилен бил и изводът на съда по евентуалното възражение за изтекла придобивна давност. Жалбоподателят счита, че праводателката му е била добросъвестен владелец, тъй като основава владението си на административни актове за възстановяване на собствеността. Владението се осъществявало чрез редица правни и фактически действия – снабдяването със скица, данъчна оценка и нотариален акт, както и обявяването на имота за продажба чрез брокер, осъществяването на огледи и на продажбата му.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли съдът, в случай на изразено съмнение в безпристрастността на вещото лице, да определя същото вещо лице при назначаването на допълнителна и/или повторна експертиза.
2. Възлагането на един имот за продажба от посредническа агенция и осъществяването на огледи представлява ли осъществяване на фактическа власт.
Ответниците в производството П. Д. Г., Н. Д. Т. и С. Д. Т. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Ответницата Х. М. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което не е изключено от касационен контрол съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят не сочи практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, въпреки че се позовава на това основание за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос, свързан с отвод на вещото лице при съмнение за неговата безпристрастност, е постановено решение № 174 от 13.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3122/2014 г., I т. о., ТК, служебно известно на настоящия състав. В него е разгледан въпросът до кой момент може да се направи възражение по чл.196, ал.1 вр. чл.22, ал.1 ГПК при съмнение за безпристрастността на вещото лице. Прието е, че законът не съдържа краен срок за отвод на вещото лице, но разрешаването на този въпрос е свързан с момента на узнаване на обстоятелствата, които сочат на основание за отвод. Освен това трайна е практиката на съдилищата, че при направен отвод на съдия или вещо лице съдът е този, който преценява дали са налице основания за отвод или не, т.е. съдът не е длъжен да уважи направеното искане за отвод. Следователно – има практика на ВКС, която дава отговор на поставения въпрос, затова по него не възниква поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По-същественото в случая обаче е това, че по настоящото дело във въззивната жалба реално не е направен отвод на вещо лице, тъй като не са изтъкнати основания, които пораждат съмнения за неговата безпристрастност. Въззивникът само е посочил заключенията на вещото лице Д. Д., с които не е съгласен, като е мотивирал несъгласието си, но това не означава, че по този начин сочи обстоятелства, от които може да се породи съмнение за безпристрастността на вещото лице. Отправеното до съда искане е да се назначи нова експертиза с друго вещо лице. В този случай съдът процедира по реда на чл.200, ал.3 ГПК, като в правомощието на съда е да прецени дали да назначи друго или повече вещи лица. В случая съдът е избрал втората възможност и това е допустимо според изричната разпоредба на закона. Доколкото пред въззивния съд реално не е направен отвод на вещото лице поради съмнения за неговата безпристрастност, поставеният първи въпрос в изложението към касационната жалба не е и обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори заключенията на вещите лица да са неправилни поради пристрастност или по други причини, като краен резултат въззивното решение е в съгласие с разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, с която е въведена пречка за реституция върху земеделски земи в границите на урбанизираните територии или извън тях, ако са проведени мероприятия на държавата, които не позволяват възстановяване на собствеността. В случая процесният имот е част от по-голям имот, даден в обезщетение на наследодателя на ищците във връзка с проведено от държавата мероприятие по Р. № 112/14.06.1977 г., вр. чл.101 ЗС, свързано с изселването на [населено място] заради вредното влияние на оловно-цинковия завод в [населено място]. Даденият в обезщетение имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
По втория въпрос също не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е богата практика на ВКС по въпроса какви са признаците на владението. Тази практика намира своеобразно обобщение в решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., в което се приема, че без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато.
Макар да не дава пряко отговор на поставения въпрос по настоящото дело, посоченото решение, а и останалата практика на ВКС /решение № 204 от 11.01.2013 г. по гр. д. № 272/2012 г., II г. о., решение № 262 от 9.10.2012 г. по гр. д. № 439/2012 г., II г. о., решение № 197 от 7.12.2017 г. по гр. д. № 1024/2017 г., I г. о. и др./, съдържа достатъчно указания, при съобразяването на които може да се даде отрицателен отговор – т.е. че възлагането на имота за продажба от посредническа агенция и осъществяването на огледи не представлява владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Като е дал този отговор, въззивният съд е действал в съответствие с практиката на ВКС. Това изключва възможността да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е налице противоречие по поставения правен въпрос. Освен това – наличието на постоянна практика на ВКС по въпроса препятства допускането на касационното обжалване и на другото поддържано основание – чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, което също не е налице.
При този изход на делото на ответниците следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство – 500 лв. по договор за адвокатска защита и съдействие от 27.05.2018 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 07.02.2018 г. по в. гр. д. № 205/2017 г. на Кърджалийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Ж. Ж. от [населено място], [улица], ет.4, ап.11 да заплати на П. Д. Г. от [населено място], [улица]бл.72-74, вх.А, ет.3, ап.7, Н. Д. Т. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап. 12 и С. Д. Т. от [населено място]», [улица], № 46, вх.А, ет.5, ап.9 сумата от 700 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: