3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 25.11. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4792/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
К. С. В. е подал касационна жалба срещу въззивното решение № 1778 от 10.05.2013 г. по в. гр. д. № 153/2013 г. на Благоевградския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
От ответника по касация Общината [населено място] не е подаден писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което е допустима.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 13 от 11.01.2013 г. по гр. д. № 1002/2012 г. на Районния съд [населено място], с което е отхвърлен предявен от касатора иск за признаване на установено, че съгласно договор от 09.06.1997 г. е носител на правото на строеж на първи жилищен етаж и 1/2 ид. ч. от приземния етаж на жилищна сграда, предвидена за строеж в общинска земя, съставляваща УПИ ХІ от кв. 14А по плана на [населено място].
Въззивният съд приел, че спорният по делото въпрос е от кой точно момент е започнала да тече 5-годишната давност по чл. 67 ЗС, каквото възражение е направено от ответната страна още с отговора на исковата молба. Като се позовал на т. 2 от ТР № 1 от 04.05.2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът приел, че след като в договора няма изрична клауза, за начало на срока следва да се приеме моментът на сключването му – 09.06.1997 г. Срокът е изтекъл пет години след това – на 09.06.2002 г., и поради неупражняването му правото е погасено по давност. За неоснователно съдът приел позоваването на т. 3 от тълкувателния акт, тъй като ищецът не твърди и не представя доказателства в производството пред районния съд реализирането на строителството да е било обусловено от фактическото изграждане на друг обект в сградата, задължение за изпълнението на който да е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж /предвид факта, че такова право върху същия парцел е учредено и на Д. Т. Т./, а посочването им за първи път във въззивната жалба е недопустимо. Затова е неоснователно твърдението, че началото на срока по чл. 67 ЗС в случая следва да се брои от момента, в който фактически е могло да започне самото строителство – с издаване на строителното разрешение на 06.06.2002 г. За незадължителна е приета констатацията относно началната дата на срока – издаването на строителното разрешение като условие за започване на строителството, съдържаща се в мотивите към решението по адм. д. № 13124/2009 г. на ВАС на РБ, ІV-то отд., с което е отменена заповед за продажба чрез търг на общинския парцел, върху който правото на строеж е учредено.
Въззивният съд е обсъдил и тезата на ищеца за начало на 5-годишния срок от 06.06.2002 г., но приел, че в този случай срокът е изтекъл на 06.06.2007 г., като няма данни, а и твърдения, същият да не е спазен по обективни причини. Приел също така, че сградата не е изградена до груб строеж – строителството е приключило до изграждане на основите. С оглед на всичко изложено, по силата на закона и без изрично прекратяване на договора, правото на строеж се е погасило в полза на собственика на земята, без да е необходима съдебна намеса, респективно писмено уведомяване за прекратяване на договора.
В касационната жалба, в която са посочени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, както и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не е формулиран правен въпрос, по който касаторът иска допускане на касационно обжалване.
В изложението допускането на касационното обжалване се основава на това, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със съдебната практика и с практиката на ВКС, а и по обсъжданата материя има противоречиви съдебни решения. Посочено е, че въззивният и първоинстанционният съд тълкуват неправилно фактите, закона и съдебната практика, конкретно ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС и решението на Върховния административен съд по спор между страните по същия повод и това прави решенията незаконосъобразни и подлещажи на отмяна. Изложени са подробни съображения защо в случая е приложима т. 3 на тълкувателния акт; посочено е, че давностният срок за реализирането на правото е започнал да тече от издаване на строителното разрешение, както е прието и в решението по административното дело; че при сключване на договора от 1997 г. на касатора не бил връчен актът за общинска собственост, който след изменението на ЗОбС през 2004 г. не е вписан и имотът е останал без ясно определена собственост, поради което Общината П. не е законен собственик; че с издаването на 30.06.2002 г. на протокол за строителна линия и ниво като действия по изпълнение на договора давността се прекъсва и срокът на договора се продължава, като неправилно въззивният съд приел липса на посочени обективни причини за неосъществяване на строежа в петгодишен срок; няма акт за спиране на строителството от компетентен орган; договорът реално се е изпълнявал от двете страни, като касаторът не е уведомен общината да го смята за прекратен поради изтичане на давност; по отношение на подадените от касатора три молби за продължаване на срока на разрешението за строеж съдът посочил, че са две, което означава, че не се е запознал добре с доказателствата; касаторът не е обезщетен за направените в чужд имот подобрения, макар и в начална фаза, а от неуредените отношения следва, че договорът не е прекратен и е валиден до уреждането на спора по съдебен ред или по споразумение между страните; административните действия по продажбата на имота на трето за спора лице, започнали един месец преди изтичане на срока, прекъсват изтеклата давност, а и нарушават законните права на касатора, основаващи се на договора; деноминацията на лева също станала причина за забавяне на строителството.
При това изложение настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Касаторът не е изпълнил първото условие на закона, а именно да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за изхода на заявения за разрешаване правен спор. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС посочването на правния въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, е задължително изискване за произнасяне от Върховния касационен съд по специалните предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд няма правомощия да формулира или изведе въпрос от касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо при липса на поставен въпрос за тълкуване на конкретна правна норма касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Тъй като в изложението касаторът е посочил, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/2011 от 04.05.2012 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че следва да се произнесе дали е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В съответствие с разясненията в тълкувателния акт за началния момент на давностния срок в случаите, когато суперфициарят не може да предприеме някое от необходимите действия по реда на ЗУТ без съдействието на собственика на земята, въззивният съд е обсъдил довода на ищеца, че реализирането на строителството не е могло да започне преди издаване на разрешението за строеж на 06.06.2002 г. Приел, че и в този случай петгодишният срок е изтекъл, без да е налице осъществяване на грубия строеж на сградата по смисъла на т. 1 на тълкувателното решение. Същевременно по делото не е установено собственикът на земята – ответник по иска, недобросъвестно да се е противопоставил на предприети от суперфициаря действия и последният да се е позовал на забавянето на строежа по тази причина; не е установено строителството да се е забавило по други обективни причини, които не са свързани с недобросъвестно поведение на собственика на земята и с неизпълнение на задълженията на суперфициаря, като например съдебни спорове с трети лица по повод на издадените разрешения на строеж, през времетраенето на които срокът по чл. 67 ЗС не тече – т. 2 на тълкувателния акт; не може да се приеме, че срокът е прекъснат, както смята касаторът, с действията по продажба на имота, предприети от собственика на земята, на трето за спора лице, започнали преди изтичане на срока на договора. Неприложима в случая е т. 3 на тълкувателното решение, тъй като не е установено упражняването на правото на строеж, учредено в полза на ищеца, да е обусловено от упражняването на съответните права от другия суперфициар Д. Т.. С оглед изложеното не се констатира противоречие на обжалваното решение с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът не е посочил и представил влезли в сила съдебни решения, на които обжалваното въззивно решение да противоречи, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК макар и посочено, не е обосновано.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивното решение № 1778 от 10.05.2013 г. по в. гр. д. № 153/2013 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: